Бог и Демон / Братя завинаги

16.

**Юги**

-Сега стой на едно място. - Усмихна ми се и леко ме повдигна като си вдигна ръката под мен. - Няма да боли много ако не се мърдаш.

-Не не го искам...Само на...- Не ме остави да довърша и си пъхна члена в мен. -Не.

Притиснах очи. Той ме избута навътре към себе си като така навлизаше навътре в мен.

-Не говори. Ако се бориш ще стане доста болезнено за теб. Спокойно сладък ще е забавно. - Продължи така да се движи, а а аз стенех от болка. Трябва да се махна, а ръцете не ме държат. -Какво не ме издържаш ли?

Погледнах го леко, а той се усмихваше. Доближи се до ухото ми и каза, че съм вече негово притежание. Но аз не съм. Накрая ме вдигна леко и се падпря на стената на леглото и си продължи.

-Не...Не Клеар. -Потекоха ми сълзи. - Спри.

Започна да ме голи по гърба и после по главата.

-Спокойно спокойно. Няма да те боли толкова. Ще трябва да  свикнеш. - С другата ръка ми хвана члена и започна да си я движи. Ще потъна в срам. - Сега няма да ти позволя никой друг до те притежава освен мен. - Хвана ми главата и ми я обърна към себе си, като ме целуна и си вкара и езика. Трябва да го разкарам. Накрая се отдели от мен и ме облиза по окото. - Толкова си ми сладък. Никога няма да те пусна, но щам ще си с мен ще трябва да усетиш и по - грубия начин.

Хвана ме и леко ме повдигна, като след това рязка ме бутна надолу към члена си. Извиках. Не искам нито грубия, нито милия начин. Продължи вече по - грубо с мен, като на няколко пъти все ме целуваше по тялото. 

- Спри. - Падаха сълзи от очите ми, но той си продължи все така. - Спри...Моля...те.

Сякаш ще стане с молене. Накрая отново ме вдига и се свлачи надолу като отново ме премести върху члена си.

-Хайде ръцете ще ме заболят розата сега ти се движи.

- Не няма. - Отказах му бързо. Той луд ли е? Няма да се мърдам върху него.

-Казах ти вече. - Хвана ме и ме избута силно надолу. Пак извиках и той си продължи по - грубо. Не бива дете да изпитва това. Сега се радвам, че Юга не е тук. Не искам да ме гледа, как ме боли и как ме мъчи. - Добре, но от следващия път го правиш сам.

Усмихна ми се. Не ме пусна, а си продължаваше все така болезнено, но накрая рязко се спря. Той...беше се изпразнил в мен.

- А така. Явно накрая успях. - Усмихна се и ме махна от себе си като ме постави да легна. Свих се и си скрих главата. -О не се срамувай. Без притеснения. Ще свикваш.  - Постави си ръката върху мен и ми погали главата, като ме зави и ме целуна по челото. - Почини си сега. Беше ти за първи път.

Но искам да е за първи и последен път. Няма да издържа на темпото или всеки ден да го прави. Не искам да опитвам отново това нещо. Скрих се под одеялото, а очите ми бяха насълзени и тихо плаках.