27.

65 14 0
                                    

**Юги**

Започнах да го галя по гърба и да го успокоявам. Клеяр не познава изобщо никакви граници. Явно не знае, че аз мога и да съм опасен, а не само една беззащитна играчка.

-Трябва да си почиваш сега Юги.

-Не ми трябва почивка Юга. Не ми. Не и щом знам кой човек ни преследва!

-Но си и наранен...и то лошо. Погледни се. Окото ти, краката ти, гърдите ти и лицето ти. Не ме плаши така. Не ме. Затова сега искам да си почиваш.

-Да си почивам?

-Да, да си почиваш. Не искам да си движиш или мърдаш. Ясно?

Последното го каза много твърдо и строго. Да разбирам, че е загрижен за мен и то много, но Клеар?

-Е Ясно ли е?

Повтори въпроса си. Добре ще го направя, но само заради Юга. Само заради него ще си почивам. А и освен него едва ли някой друг ще ме накара да го направя. Леко му въздъхнах.

-Добре Юга... Но го правя само и единствено заради теб. - Легнах назад и то върху възглавничката. Странно. Защо ли Юга толкова обича възглавничките. Особено да лежи в стая пълна с възглавнички. Леко се засмях. - Интересна стая само от възглавнички Юга.

- Знам, но така ми беше по - удобно и сега и на теб ще бъде - Взе одялото и ме зави веднага  - Искам да си почиваш.

-Да добре добре, разбрах те Юга - Леко му се усмихнах.

Юга също ми се усмихна и стана от възглавниците и като отида до ватата, отвори я и излезе от стаята. Затворих очи и а окото започна да ме боли. Всичко това. Цели две седмици чакам Юга да се върне и се радвам, но сега единственото лошо нещо е че и Клеар не се е показвал. Това ме притеснява много и не знам какво ще се случи. Разбрах, че от окото ми започна да тече кръв, о нищо не направих, а само си стоях и гледах вратата, като се сгуших във една от възглавничките и затворих очи. Наистина ще убия Клеар. 

Бог и Демон / Братя завинаги Where stories live. Discover now