Бог и Демон / Братя завинаги

24.

**Юги**

Още го гледах и капнаха няколко сълзички на пода.

-Ю...Ю...Юга.

Още го гледах, а той ми се усмихна, като дойде при мен, клекна и ме прегърна.

-Спокойно Юги. Тук съм. -Започна да ме гали по гърба и още с една ръка ме прегръщаше. -Вече отново сме заедно.

-Да...Вече сме заедно.

Не мога да опиша, колко съм щастлив, че е тук и че е с мен. Продължих да плача, но този път беше от радост. Юга си пресегна пръста и леко ми избърса сълзите.

-Стига Юги не плачи. Вече съм тук и вече сме заедно.

Усмихна ми се толкова мило. Просто нямаше, как и аз да не му се усмихна. Прегърнах го.

-Толкова се радвам, че си добре и че ти няма нищо. Така се радвам. Замалко да си помисля, че си мъртъв и че ще остана сам завинаги, но сега ти си добре. Здрав си и си жив. - Казах го през сълзи. Не можах да спра. Нямаше как. Просто съм толкова щастлив. - Обичам си те Юга.

-И аз си те обичам Юги. - Прегърна ме и ме целуна по челото, като още ме прегръщаше. - Спокойно спокойно. Всичко е наред. Всичко е наред.

Затворих очи и още го прегръщах. През цялото време си мислех, че Клеар отново ме е хванал, че няма да видя Юга отново, че всичко е загубено. Дори когато мислех, че всичко е загубено, просто нямаше да се откажа докато не го намеря. А сега той вече е тук. Не мога да опиша колко съм щастлив. Просто не мога. Той продължаваше да ме успокоява и да ме гали нежно. Вече бях забравил за раните си и за окото си. А щях да стоя там още, колко ли дни или месеци, години, докато не се върне. А сега той е тук. Намерил ме е и вече и двамата ще сме заедно. Само дето усещам нещо нередно в него... Казах си, че ще убия всеки, който го нарани, а сега вече усещам нещо.