Бог и Демон / Братя завинаги

9.

**Юги. По време на ритуала.**

О Супер... Сега е време за ритуала. Марко ме е страх. Ами Юга? Той ще е ангел, а аз демон. Демоните и ангелите са противоположности. Сетих се за думите му. Но той каза, че никога няма да се отдели от мен, както и аз от него все едно какво става. За станах в средата на кръга, който изобразяваше звезда, а вътре в нея имаше дракон. Тате и мама бяха пред мен и ме гледаха. Мама беше усмихната, тате също, както и Юга, който стоеше до мен.

- Юга пристъпи напред. - Той така и направи. - Какво искаш да си?

- Искам...Аз искам да съм ангел. -Усмихна се широко и кръга заблести в златно. Тогава веднага му дадоха бяло - златни крила и едното му око стана златно. Мама грейна като слънце когато го чу. - Аз съм вече ангел.

- Юги. - Погледнах го с уплаха. Знам какво искам да съм, но...се страхувам. - Какво искаш да си синко?

-Ами аз...- Не бях сигурен и ми идеше до излъжа, но на такъв ритуал не бива. Не е позволено и може да има последствия. Погледнах Юга. Той ме прегърна. - Юга.

- Хайде Юги. Не се бой да бъдеш такъв какъвто се чувстваш.

-Е?

-Ами. - Въздъхнах и накрая пристъпих напред и го казах. - Аз искам да съм...- Запънах се- Аз искам да съм демон. - Погледнах родителите си. Усмивката на мама беше изчезнала, а кръга заблести в черно, като ми се появиха демонските крила и окото ми стана черно - червено като на психопат. Почувствах голяма болка в сърцето си и в тялото си. Погледнах към Юга, който също беше много ужасен. - Юга.
Очите ми се насълзиха и имах чувството, че ще припадна, но тогава, той дойде и ме прегърна и започна да ме успокоява.

- Спокойно Юги. Тук съм.

Прегръщаше ме и не ме пускаше. Накрая всичко това се махна и се озовах в стаята си заедно с Юга. Няма да забравя тази болка, нито зловещата и в съкото време самодоволно усмихва на тате.