Бог и Демон / Братя завинаги

11 [Втора част]

**Юги**

-Юга! Юга! - Виках го. - Юга къде си? Обади ми се.

Къде си? Мама и тате са мъртви, но ти не искам да си...Единственото нещо, което ме потдържеше. Все още тичах и плачех. Не мога да мисля за други неща. Само Юга ми остана.

-Юга!

Къде е? Нали не е мъртъв? Не не няма как не. Няма как да е мъртъв нали? Не ще продължа да тичам и да го търся. Пламъците ставаха все по големи и продължаваше да вали и да гърми. Светкавиците ме заслепяваха и вятъра духаше много силно. Накрая се спънах в един камък и паднах, като си одарих главата в пода. Леко си изправих главата и от там течеше кръв.

-Кръв - Леко се ужасих, но не мога да живея без Юга. Погледнах напред. - Юга!

Все пак го виках с цяло гърло. Накрая станах и колкото и да ме болеше тялото продължих. Видях нещо да свети. Това сигурно е медальона му. Белия му медальон с половин сърчице. Трябва да е там.

-Юга! - Затичах се, но когато стигнах...- Юга... - Паднах на колене. Имаше много кръв около медальончето. То беше леко пукнато. Взех го в ръце и го поставих на сърцето си. - Не си мъртъв. Знам го...Просто...няма как да умреш.

Паднаха няколко сълзи на пода, но станах и продължих да тичам докато още държах медальона. Оглеждах се и го виках с цяло гърло, но все не получавах отговор от него. Накрая чух пукане и погледнах нагоре. Една колона се отчупи и падна върху мен преди да реагирам. Затисна ме здраво. Продължавах да плача и да се боря, но накрая спрях да се движа. Погледнах напред.

- Юга!!! -Извиках колкото се може по - силно, но накрая преграхнах и спрях да го викам. Погледнах надолу, а медальона още беше в ръката ми. Погледнах го и го сложих под главата си. Не може това да е края не може. Чух още един звук от гръмотевиците и видях светкавицата, която се прицели до ръката ми и накрая погледа ми причерня и припаднах сред пламъците.