18.

78 13 2
                                    

**Юги**

Отворих очи и го видях. Беше си махнал ръката от мен, но сега...Какво се случва? Беше ми сънено и едва едва видях нещо. Беше тъмно. Явно съм бил заспал, но как при него, как? Беше ми много странно, но все пак не мога да остана тук. Бях сгушен в него...После ще мисля, какво е станало. Сега трябва да се измъкна от тук. Леко се повдигнах на лактите си и се огледах. Трябва да има изход. Погледнах през прозореца. Може да мина през него, но трябва да гледам да не го събудя. Не искам да знам, какво ще стане ако се пробвам да избягам и той хоп изведнъж да ме види и да ме хване. Наистина е мил и усещам мила аура около него, но е первезник и кой знае, какво е ставало докато е бил с тате. Трябва да се разкарам от тук и то бързо. Изправих се леко и бавно стъпих с единият крак на земята и погледнах назад, за да видя дали все още спи. Успокоих се и станах изцяло от леглото. Сега остава да се докопам до прозореца и да избягам, но едва ли е толкова лесно. Ще трябва да има някаква уловка. Едва ли ще ме остави просто ей така да заспя и когато се събудя да избягам с такава лекота. Все едно. Ще се махна от това място все едно дали има капан или не. Отидох тишешком към прозореца и леко го отворих, но той изкърца шумно. Спрях и се зостоях така известно време. Дали не се е събудил? Беше ме страх да погледна назад. О стига де нали няма да се събуди от толкова малък шум от скърцането на прозореца...Нали? Накрая въздъхнах от  облекчение и посегнах да изляза от прозореца, но нещо ме спря.

-Ще бягаш ли малка ми кукличке?

О не...

Бог и Демон / Братя завинаги Where stories live. Discover now