Бог и Демон / Братя завинаги

17.

**Юги**

Не искам да съм тук, не искам да съм тук, не искам да съм тук при този изнасилвач на деца. Усетих, че сяда и после легна на леглото до мен и ме придърпа към него. Започна да ме гали.

-О стига мъниче не се страхувай. И без това ще трябва да свикваш и с грубия, и с милия начин, а също й това в теб. Ще ти се случва доста честичко.

-Аз не искам. Не искам да го усещам повече. - Заплаках. - Не...не искам повече. Това боли и е ужасно. Само на тебе ти е приятно. За мен е ужасно и гадно.

-О не говори така. -Леко повдигнах одеялото и видях мазната му усмивка. Усетих, че си пъхна ръката под одеялото и преди да реагирам отново си вкара два от пръстите в мен разносяйки онази гад. - Ето така тогава, за да го усетиш.

Усмихна ми се и ме дръпна към себе си, като продължаваше да си мърда пръстите. Зави ме хубаво и с другата си ръка ме галеше по гърба.

-Ще усещаш много неща докато си с мен сладурче. Така че свиквай, че дълго време ще си с мен.

Целуна ме по челото и още продължаваше. Имах чувството, че ще спра да дишам...

-Стига...Спри да го разнасяш.

-Не, не плачи миличкият ми. Не ме карай да повтарям. Накрая ще ти го махна, но когато реша.

Толкова ли му харесва деца, като мен да страдат така? Това боли и е не хигиенично. А и с тази Гадост в мен. Как може така и как може тате да му е бил приятел? Те да не са го правили, че сега си е заплюл мен? Но...Сега се радвам, че съм аз. Не искам Юга да страда по този гаден и отвратителен начин, както аз. По - добре аз да съм пострадалия и омърсения отколкото той. За да го видя бих търпял дори и тора...Дори и това. Паднаха няколко сълзички на одеялото.