Бог и Демон / Братя завинаги

12.

**Юги**

Отворих леко очи. Бях в някакво си легло. Не разбирах, какво се случва или къде съм. Всичко ми беше в мъгла. Огледах се. Тези стая ми е много позната. Да. Това е една от моите стаи. Изправих се в седнало положение и се зарадвах, че това може би е сън, по после видях превръзката на главата си и медальончето на Юга в ръката си. Натъжих се.

-Не е сън. Юга

Паднаха няколко сълзички на одеялото. Спомних си всичко. Светкавиците, шума от гръмотевиците, вятъра който ми духаше в лицето и ме заслепяваше, но и подсилваше пламъците, които разрушаваха имението ни. Спомних си всичко това. Спомних си и медальончето облято от червената кръв и стоящо на пода на път да бъде разрушено и как плаках и плаках за Юга и го виках докато не ми стигнаха сили и надежда, а сега съм тук далеч от него незнаейки дали той още е жив или не, оставих се на съдбата да реши дали отново ще видя милото си и любящо братче, което ценя и обичам, а също и уважавам някога. Погледнах медальона отново с надеждата, че ще го видя, но това не е така. Не е така. Не знам защо или как ама знам, че е жив. Той никога няма да ме изостави, да ме предаде или да ме нарани, както и аз него. Взех моята половина от медальончето. Моето е черно, а на Юга бяло. Ин и Ян. Ние сме едно и никой не живее без другия. Съединих ги.

-Заклевам се, че ще те открия Юга и никой и никого няма да ме спре да го направя. Дори да направя жертви и да Съжалявам. Но ние отново ще сме заедно Юга. Няма да сме разделени. - Докоснах и двете половини с ръка, а от окото ми потече черно - червена кръв. С другата ръка взех малко от кръвтта като така я поставих между пукнатините. Те се заздравиха  и станаха едно - Ще го нося и няма да го сваля докато не те открия.

Затворих очи и оставих кръвтта да си тече надолу по тялото и по лицето ми.

- Ние ще сме отново заедно Юга. Обещавам ти.