Willow

Part 1

-Хайде, Роуз, събуди се, ще закъснееш! Последен ден на училище е все пак! Днес трябва да провериш къде си приета! Ставай, скъпа! - викаше майка ми, докато аз се опитвах да изпълня още няколко секунди със затворени очи.
-Добре, ставам мамо, спокойно, а и имам още 2 часа. Имам време успокой се! А и няма да е кой знае какво.
-Това е важно за теб, миличка. Как така няма да е кой знае какво?!
-Мамо, завърших отлично, имам пълна стипендия, ще ме приемат успокой се!
-Сигурна ли си че искаш да запишеш тази Езикова гимназия...а ако не ти хареса? Ако не е за теб? Миличка, с баща ти сме много притеснени за живота ти за напред..-каза тя с разтреперан глас.
-Мамо, винаги съм се справяла. Имай ми доверие ще успея да се справя с..
В този момент баща ми влетя в стаята с голяма торта и вълдушевено ме поздрави.
-Хей миличка...вероятно ти е притеснено..разбирам те..трудно е. Но повярвай ще премине. Много се рад...-и в този момент трябваше рязко да го прекъсна защото разбрах, че той просто си нямаше на идея всъщност какво ми беше.
-Татко, не съм притеснена, и наистина много ти благодаря все пак. Довечера ще се видим надявам се.
-Разбира се, миличка!-казаха и двамата в един глас и тръгнаха да се оправят за работа.
Тъй като знаех, че няма да успеят да ми помогнат с каквото и да било тази сутрин, си пренаписах речта за завършването, облякох се, пуснах си музика и отидох да закуся....
Час и половина по-късно вече бях готова. Облечена. С идеална реч. И усмивка, която очертаваше всяко едно мое усещане.
Тръгнах напът за училището, което вече ми беше тъй далечно, макар че винаги бих била добре дошла там.
Но вече бях различна. Порастнала.
Е деня мина прекрасно. Всичко мина по план, както винаги. Бях приета на първото си желание. Вече знаех, че започвам на ново. Ново училище. Нов клас. Нови предмети. Но имаше нещо, през което не знаех как ще мина. Не знаех как ще съм през погледа на новите ми съученици и учители. Знаех само, че трябва да продължа да се трудя, защото въпрек и трудностите всичко това, е за мое добро! 

    Вероятно първата част ви звучи нелепо.
Е надявам се ще продължите да четете, за да се уверите, че не е толкова зле.
Надявам се да дадете разни мнения.
Ly❤