Willow

Part 28

Мина известно време. Вероятно седмица - две. Около месец. С Адам вече бяхме "непознати с общи спомени". Не знаех дали да търся грешката в себе си или в него, но не знаех и дали трябва да ми пука. Ние никога повече нямаше да се погледнем. Въпрек и че знаех какво е мнението му за мен, аз все още исках да поддържам контакти с него. Бях решена да направя всичко възможно да останем поне приятели.

××××××××××××××××××××××××××××××××××××

Събудих се рано. Напоследък не се случваше често. Лежах около 30 минути в леглото, гледайки тавана. Просто си мислех. За Адам. За Макс. За всичко. Станах от леглото и се запътих към банята. Измих си лицето и зъбите, и се облякох. Разгърнах пердето, за да влезе повече светлина в стаята и се загледах през прозореца. Къщата ни беше последната на улицата, а срещу нас имаше наполовина срутена сграда, в която понякога вечер се събираха да се напиват, напушват, дрогират, а понякога дори и малки деца, мислейки, че е " обитавана". Погледнах по продължението на улицата. Идваше момче. Докато се обличах се опитах да фокусирам върху него, защото помислих, че е Макс. Беше Адам. Не знаех защо, но избързах да си обуя обувките и се затичах надолу, без дори да помисля. Отворих вратата, той приближаваше. Рядко му се налагаше да минава по тази улица, а ако минаваше винаги имаше защо. Той живееше доста далеч от тук, все пак.
Първоначално се направи, че не ме е забеюязал, но аз се извиках.
-Адаам! -размахах си ръката леко и тръгнах към него с широка усмивка.
-Какво искаш?
-Ами, просто да кажа здравей.
-Амии, окей, здравей, ама малко бързам.
-Ам и къде отиваш? -попитах аз самодоволно, знаейки че след тази улица не живее никой, който Адам познава. Това беше квартала на града, в който живееха предимно възрастни хора, повечето от които никой не е чувал за тях.
-Ами, при една приятелка -каза той и погледна към идващите деца.
-Аха, ясно -реших да не разпитвам повече, беше ми ясно, че той просто иска да ме разкара -Е, какво става напоследък?
-Тоест? -попита той и се засмя леко.
-Ами, подминаваш ме, държиш се всякаш съм никой, знам ли..
-Оу, така ли? Не съм те забелязал, извинявай.
-Адамм..
-Какво?
-Добре виж, искам да запазим някак отношенията си.
-А аз не. Уоу. Не знам как да ти го кажа, смисъл минала история си ми, не ме занимавай повече, ясно? Разбрах каква си просто.
-Ами, добре, съжалявам за всичко -обърнах се и се запътих къв вратата.
-Ро? -аз продължавах да вървя, защото осъзнах, че просто няма смисъл, да полагам каквито и да е усилия- Надявам се да ти липсвам, колкото и ти на мен... Така ли е? -обърнах се и се усмихнах- Усмивката да ли е? -попита той.
-Знаеш ли какво значи тази усмивка? Значи, че вече не ме интересува толкова мнението ти. Можеш да ми казваш каква съм, един месец да ме подминаваш, да се държиш с мен като с боклук, всякаш съм никой и накрая да ме питаш това? Наистина ли, Адам? Виж, не че нещо, не мислиш ли, че закъсня? Спомни си отново какво говори за мен. Какво? Сега още ли смяташ, че е вярно? Или изведнъж стана нещо и се разубеди?
-Ами, Ро, аз...никога не съм го мислил. Имам предвид, казах го през яда си. Съжалявам.
-Няма за какво да съжаляваш.
-Ам, променила си се..
-Промених единствено чувствата си -усмихнах се -Е, отивай, приятелката ти те чака.
-Ами, ще се видим -аз отново обърнах гръб и се запътих към вратата, но той ме извика -Между теб и Макс..има ли нещо, отново?
-Амии, зависи, какво очакваш? -отговорих му аз.
-Ро, стига, знаеш, че не го мислих.
-Да, Адам, между нас има нещо. Винаги е имало.
-Тоест?
-Ами, мисля, че на него наистина му пука..не знам..
-Ам, а той разказа ли ти?
-Какво да ми разкаже?
-Включи се в програма от училище, като по чудо.
-Ами, супер. Не ми е казвал.
-Удобрен е.
-Оо, много се радвам, не знам защо не ми е казал. Каква е?
-Обмен.
-Тоест?
-Ами пращат го при друго семейство за известно време.
-Това е уникално. Колко време?
-Година. Роуз, той заминава след месец.
-Какво? Къде?
-Германия. Няма да го има близо година. Не знам, ама вие си се оправяйте де. Айде, аз заминавам.

Ly💘
Тъъъ отново, не съм писала супер много време, ноо да, училище, домашни, доста пътувам на последък и така времето ми е малко 😂
Няма да обещавам да пиша по-често, защото не вярвам да се получи.
НО
Ще опитам!
Оставете мнение в коментаритее!
❤