Willow

Part 23

-...Ти какво правиш тук?! -той се приближи към мен и ме прегърна- Не мислех че ще дойдеш.
-Цял ден те търсим. Защо не си се прибирал? Какво има?
-Търсите? Кои? Ами имах нужда от малко време сам. Просто...не знам...
-Защо го направи? Притеснявахме се за теб! -Адам все още го нямаше, вероятно ме чакаше пред входа, за да избегне това да вижда Макс.
-Вие? Как разбра, че ме няма?
-Дъг дойде сутринта. Разказа ми всичко, както и аз на него.. Заради случилото се снощи е, нали? Виж, съжалявам наистина много. Не исках да се случва нищо такова. Наистина прекали. Каза неща, които никога няма да забравя. Макс обиждаш ме, а после...правиш това. Вече не знам какво се случва..
-Знам...
-Какво знаеш? 
-Как се чувстваш -той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си. Направихме няколко крачки и се откри невероятна гледка. Слънцето беше иззад високите планини и не се виждаше, но лъчите му пронизваха огромните оранжево-розови облаци. Той ме погледна. Отново усещах погледа му върху мен. Стопляше ме. Изгаряше ме. Но всичко беше различно. Погледнех ли го, не виждах нищо повече от момче, което ме имаше за даденост. Момче, на което се доверих и поверих сърцето си, и което се възползва от това. Въпрек и всичко знаех, че сърцето ми биеше за него. Чуех ли гласа му все още настръхвах. Но вече Адам беше единственото момче до което исках да бъда.
-Не не знаеш.. Дори аз не знам.
-Напротив..Знам. Причиних ти прекалено много неща, а сега стоя тук просто така и...дори не знам какво да кажа. Никога няма да те имам отново, нали?
-Виж, Макс -отклоних поглед от него и пристъпих настрани, към по-външната част на покрива- Помниш ли, когато бяхме в хотела? Тогава бяха едни от най-хубавите дни в живота ми. От деня в който те видях, ти беше момчето, за което не можех да спра да мисля. Осъзнаваш ли тов? Когато се запознахме, те помислих за поредния бунтар, който си мисли, че може да има всяко момиче. С всеки следващ ден ти ми показваше все по-нови свои черти. Усмивката ми изскачаше на лицето, всеки път щом чуех името ти, камо ли за гласа ти. Не знаех какво да правя, не знаех какво чувствам дори. Никога преди не бях изпитвала емоциите, които ти ми показа за толкова малък период от време. Разбираш ли ме? -той ме гледаше, без да помръдне- След случилото се, не знаех какво става, макар и още да е така, аз намерих момче, което не е с мен просто така. Момче, което наистина ме цени. И преди да кажеш, че и ти си ме ценял, недей! Нямаше да постъпиш по подобен начин, ако значех нещо за теб. Надявам се да ме разбра -той пристъпи към мен.
-Не отговори на въпроса ми.
-Моля?
-Ще мога ли някога да те имам отново? -застана точно пред мен. Отстъпих няколко крачки назад, докато не се опрях на изградена стена, вероятно за асансьорната шахта или нещо такова. Той се приближаваше все повече. Прилепи ръцете си на стената зад мен и ме гледаше право в очите -Мислиш ли да ми отговориш?
-Макс, виж...аз...Вероятно някой ден ще намериш по-добра от мен, която ще те обича много по-силно от мен. Някоя, която ще показва чувствата си и няма да ти се сърди за всяка дреболия. Повярвай ми.. Не заслужаваш момиче като мен. И да..ти направи всичко това, но просто разбери. Имаш нужда от момиче, което може да ти се отдаде напълно и което може да покаже истинските си чувства към теб.
-Мамка му..
-Какво?
-Не можеш да разбереш, че искам единствено теб, нали? Загубих те и чак тогава осъзнах какъв боклук съм. Не искам друга. Искам теб. Теб и ината ти. Момичето, което постоянно ми се сърди, но въпрек и това ме обича да полуда. Разбираш ли? Нямам нужда от никоя друга.
-Макс..
-Моля те -прекъсна ме той- Просто спри -обърна се рязко към вече едва забелязващите се облаци. Седнахме. Гледаше ме, като откъсваше погледа си на моменти за да проследи премигващите лампички на далечните блокове. Бръкна в джоба на якето ми и извади празната кибритена кутийка и останалите ми цигари.
-Е, ти ли ги изхаби?
-Смисъл?
-Ами, клечките. Преди време ми каза, че пушиш рядко. Само когато си в лошо настроение. И тук ли е било така.
-Ами..вероятно.
Той запалка, сложи и двете цигари между устните си и ги запали. Подаде ми едната и легна, гледайки към небето.
-Красиво е!
-Мда..
-Е?
-Какво? -попитах аз и легнах до него, но той се изправи.
-Къде е приятеля ти?
-Ами, вероятно ме чала долу. Не съм сигурна. Има ли значение?
-Ами да, всъщност има.
-Ам, какво?
-Ами..докато той стои там, сам.. ти си тук с мен...
Не знаех какво да отговоря, за това просто придължих да гледам към звездите, които едва се виждаха. Той отново легна до мен и ме погледна.
-Какво? -попитах.
-Ами..нищо -каза той и леко се надигна и провеси над мен- Не  мога да опиша колко много ми липсваш, Ро -той ме целуна, но не, не беше от онези продължителни целувки или целувка като намек, че отново иска да ме изчука. Просто докоснахме устните си.

   

Ly 💘