Willow

Part 6

Не бях влизала в старата къщичка от много време...вероятно от около година. Беше прашно. Пълно със стари албуми със снимки и играчки. Имаше толкова много спомени. Зачудих се, какво прави той в старата ми къща със детските ми глупости. (ако можех да нарека "детски" нещата ми от преди 1-2 години)
-Здравей -каза той без да отклони поглед от прозореца -Погледни! Красиво е!- говореше за изглева. Тъй като живея в последната къща от градчето върху най-високия склон, гледката от всякъде погледната беше уникална.
-Здравей и на теб. Да...наистина е много красиво-казах аз.

Поседяхме 10-15 минути в пълна тишина. Никой не обелваше и дума. Реших да кажа нещо:
-Макс...
-Да?
-Има ли нещо?
-В какъв смисъл?
-Ами има ли ти нещо? Тъжен си. Не стоиш при нас. За малкото време от което те познавам, разбрах много неща за теб. И това да стоиш сам на скучна къща на дърво, не е едно от тях.
-Ами не. Нищо ми няма. Просто тук се чувствам странно.
-Тук? На къщичката? В дома ми?
-При теб.
-Какво имаш на предвиш?
-Ами...
-Виж-прекъснах го аз-знам че съм странна, но не е нужно да го изтъкваш така. Ясно? -казах аз, нацупено.
-Имах предвид друго.
-Слушам те?
-За един ден и няколко часа, буквално без кой знае какво да се случи между нас, ти ме накара да се чувствам така, както никой друг не ме е. Дори се плаша. Вероятно ти звучи смешно, разбирам, но е наистина.

Останах безмълвна. Просто го гледах. Видях как крайчетата на устните му се извиват под формата на усмивка.
Той небрежно оправи косата си с ръка, откъсна поглед от мен и отново започна да гледа през прозореца. Момента на невероятния изгрев беше преминал.
-Хайде-казах аз-Всички ни чакат-смело го хванах за китката и го дръпнах, но той беше по-силен *разбира се*. Дръпна ме леко към себе си. Отново бяхме на сантиметри. Притеснявах се само от това, да не чуе ударите на сърцето ми, защото имах чувството, че ще изскочи всеки момент. Усмихна ми се, поклати глава и каза:
-Да права си, всички ни чакат, но не и там, където си мислиш.
-Моля?!-казах аз, мъчейки се да осмисля това, което ми е казал.
-Погледни под върбата-каза той и се засмя.
Надникнах орез прозореца и видях как Дъг и Айс стояха на люлките и ни чакаха. Ние следнахме и всипки се запътихме към кухнята.
-Е, има ли нещо?-тихо ме попита Айс
-Какво да има?
-Ами вие двамата не се осамотявате за пъври път, ако ме разбираш-каза тя и ми намигна.
-Нее! Айc, виж, момиче като мен няма шанс с момче като него. Разбираш ли?
Айс се засмя и каза:
-Добре, добре няма да споря, хайде да отиваме да закусим, че корема ми се бонтува.

*вечерта на същия ден*
Айс си легна рано, беше много изморена.
Дъг и Макс гледаха филм, но мисля че вече бяха заспали.
Аз излезна в градината. Не можех да спя. Качих се в къщичката и реших да поразчистя. Час-два по-късно тя лъщеше от чистота. Опънах се на фотьойла, завих се с единственото одеало, което намерих и погледа ми се заби през прозореца.
Изведнъж чух много силен шум. Не можех да определя какво е. Стреснах се. Изведнъж вратичката на пода се отвори. Тъй като беше тъмно не видях кой е, но предположих, че е Макс.
-Мили Боже, стресна ме.
-Извинявай.
-Няма проблем. Не спиш ли?
-Не, не можех да заспя.
-Ясно. И аз така. Ако искаш ела да легнеш до мен? -предложих му смело.
-Амии добре.

Намести се удобно до мен. Аз лежах на лявата си страна, а той-по гръб. Бях обърната към него но не смеех да го докосна.
-Хей, умирам от студ, раздели и одеалото поне- каза той, набута се още по-близо до мен и дръпна одеалото, за да може да покрие и него. Вероятно забеляза страха ми да го докосна (ако мога да го нарека страх) и ме погледна, хвана ръката ми и я сложи върху гърдите си. Той изпъна ръката си под главата ми и ме прегърна.
-Така е по-добре, а?
Аз не отговорих. Просто се усмихнах и се сгуших. Беше ми топло, уютно и не исках да свършва. Заспахме така. Без да помръднем цяла нощ.

*на сутринта*
Станах рано, към 7:12, когато отворих очи, той все още беше до мен. Беше буден, но не смееше да мръдне.
-Добро утро.
-Оо добро утро и на теб. Не усетих че си се събудила. Как спа?
-Супер! А ти?
-По-добре от всякога.
Аз погледнах към тавана и заковах погледа си в една точка. Усещах как той не отлепя поглед от мен.
-Хайде да ставаме. Време е.
-Хайде! Отиди да събудиш Айс, а аз ще се заема с брат ми.
Всички вече бяхме будни и на Айс, както винаги и беше хрумнала някоя уникална идея.
-Хей, слушайте...

Бележка от автора:
Ако ви харесва , наистина много ще се радвам да гласувате и дори да оставите някое мнение в коментарите .
♥♥♥