Willow

Part 13

-Какво има? -каза той очудено.
-Питаше ме какво е имало между нас... -отговори му Айс и се усмихна.
-Оу..
-Да оу..
-Защо оу?? -попитах аз.
-Защото си е оу. -отговори Макс.
-Виж, станалото между нас, е приключило отдавна. -каза Айс- А и какво значение има?
-Ро, искаш ли да ти обясним на път към вкъщи?
-Амии, да, добре, става. Хайде извикай Лекс.
-Добрем, лека вечер, момичета.
-Лекаа.

Стояхме до към 1:30. Беше забавно. Играхме игри. Говорихме си. Опознахме се. Разказах им за вечерните ми занимания тези дни. Отпуснах се. Беше по-добре от малкото, мълчаливо, свито в ъгала момиченце. Вече...чувствах се различно.

Стана около 5:30. Събудих се първа. Започнах да стягам багажа си, както и този на Макс. Попаднах на портфейла му. Там имаше снимки. Нормално е, много хора си държат снимки на важни хора в портфейла. Най-отгоре имаше моя. Нямах идея от къде я е взел. След това имаше на родителите му. Крайната снимка беше на Аманда. Отзад беше подписана.

"П.с. Винаги помни, че някога си бил моето всичко."

Най-вероятно от нея. Знаех, че са ходили, но защо го криеха. Бях сигурна, че има нещо. Но се надявах да е просто от сорта на "Излизахме за кратко, не беше сериозно" .

Стана 6:30. Вече всички бяхме будни и си приготвяхме нещата. Макс влезе в стаята.
-Добро утро! Как спа? -попита ме той и ме целуна.
-Добре. -казах аз, закопчах ципа на куфара си и се тръшнах на леглото.
-Мноого се радвам за теб -каза той, легна върху мен и нежно целуна врата ми. Побиха ме тръпки. Не отлепяше устните си от кожата ми в продължение на няколко минути. В същото време Айс влетя в стаята.
-Хей, да си ми виждала....оу..съжалявам-прекъсна се тя.
-Какво? -попитах аз.
-Нищо, няма значение. Аз излизам, да се поразходя като за последно. -каза тя и затвори вратата.
-Трябва да отида с нея.
-Ами добре. До към 8:00 трябва да сте тукк!
-Добре! -отвърнах му аз, целунах го и тръгнах.

Отидох към плажа. Тя беше седнала и заровила крака в пясъка.
-Хей!
-Оу, Роуз, защо си тук -каза тя и сложи ръката си на очите.
-Има ли нещо?
-Не.
-Отговори ми. Какво се случва между теб и Макс?
-Наистина ли искаш да знаеш?
-Имаш ли чувства към него? Разбира се, че искам да знам!
-Ами не не го харесвам! Вече не! С него имаме много дълга история.
-Е едва 7 без 15 е. Мисля, че имам време. Хайде да се разходим. -предложих аз.
-Ами...всичко ,започна в пети клас. Бяхме луди един за друг. Макар че бяхме само пети клас, не спирахме да мислим един за друг. Към края на годината той ми предложи. Ходихме много време. Бяхме на целувки и прегръдки около година и половина. Втората половина на седми клас, той ми каза, че има нужда от нещо различно. Досещаш се за какво е говорил нали? Поверих девствеността си на него, както и той своята на мен. Накрая се оказа, че него си го бива, много. Но от друга страна...аз бях ужасна. Не знам как се разбира това. Всичко се обърка. Той се ядоса за нещо и ми каза, че всяка която чука вече, ще е за да ми докаже, че ще е по-добра от мен. Заряза ме. И на всичкото отгоре беше в онзи скапан бус. Той се облече, взе дрехите ми и ги закачи от другата страна на улицата за някакъв кабел. Тогава, беше много груб. Прекалено. Малко преди да се сближим отново с теб го направихме пак.
-Моля? Ии?
-Ами..отново не завърши блестящо. А мястото на което бяхме...прелест.
-Къде е било?
-На покрива на училището.
-Уха. Никой не ви е видял?
-Ами...тук идва сложната част. Разбрах, че го е направил заради някакъв тъп автограф.
-Какво?!?
-Да..знаеш Джейк и Лидия Бърлърд нали?
-Ам, мисля че да. Имаха канал във YouTube преди нали?
-Да. Винаги са се мислели за нещо повече от всички. Както и да е. Беше се хванал на бас с Джейк, за автограф от някакъв баскетболен играч. Бях съсипана. Докато не срещнах теб. Не му се сърдех. Всичко беше нормално. Но просто ме болеше, начина по който постъпи с мен беше прекалено долен.
-Уау...защо не ми разказа още в началото? -попитах аз и забих пръстите на кратата си в пясъка.
-Ами не знаех как ще реагираш и какво ще си помислиш за него. Той е добро мокче като цяло. Теб наистина те обича.
-От къде си толкова сигурна? А ако и с мен постъпи така?
-Няма да постъпи така. Аз ти го обещавам! Сега хайде да влизаме. Имаме още малко време.
-Чакай! -извиках и аз, и я прегърнах. Усещах трудносттите и. Не можех да понеса да страда.
-Не му споменавай за всичко това, Ро, става ли?
-Спокойно! Гроб съм! -усмихнах се аз.

-Хейй! Как сте? Макс каза, че сте навън. Поседях малко при него, но като не дойдохте, реших да ви потърся. -пресрещна ни Лекс.
-Хайде да се качваме! -извиках аз- Ам Айс..вече нямаш против аз и..сещаш се..нали?
-Не! Няма начин! Просто исках да знаеш всичко това.
-Добреее. -затичах се аз към стаята и го прегърнах -Обичам те!
-Какво?
-Казах, че те обичам!
-Ро, аз също те обичам! Наистина много!
-Знам! -казах аз, усмихнах се и го целунах.

В точно 8 часа се бяхме качили в буса и потеглихме. Тази ваканция щях да я запомня. Първия ми път. Загубих нещо, но спечелих страшно много! Приятели, семейство! Всичко!

   Ly💘