Willow

Part 17

Излезнахме от входа. Мисля, че стапалата до 10 етаж ми дойдоха прекалено много, а той поради една или друга причина изключи вариянта да слезем с асансьора. Запътихме се към денонощното заведение-кафене-хотел на Лаура. Тя беше жена на около 35-38 години. Имаше черна коса, черни очи и винаги носеше от онези очила с черни рамки и кристалчета отгоре. Изглеждаше странно, но от друга страна беше мила. Дъщеря и, Ребека Ричърс, щеше да е в моето училище. След 2 дена щях да се запозная с това...типично богаташко разглезено момиче. Личеше си още като я видиш. Винаги носеше малка, розова чантичка, окрасена с различни мъниста. Токчетата и грима бяха на нея 24/7. Стараеше се прекалено много за външния си вид. Ии с "популярната ученичка" идват и двете и кученце- Аманда и Рейчъл. Познавах само Рейч, тя беше добро момиче, преди да почне да се занимава с наркотици и секс.
-Мамс, кога мислиш да затваряш това нещо, имам работа тази вечер. -изказа се Ребека.
-Хей, Реб. -поздрави я Адам.
-Оо, Адам. Какво правиш тук бонбонче?
-Бонбонче? -казах аз очудено.
-Коя е тая? От кога се водиш с новите?
-Проблем ли имаш? -попитахме аз и Адам есновременно и се спогледахме. В същото време кученцата на главната кучка дойдоха. Всички залепнаха за Адам. Аз просто забих в телефона си.докато Лаура не ме извика.
-Искаш ли съвет?
-За какво? -попитах аз.
-За него.
-За него?!
-Харесваш го, нали?
-Та аз едва го познавам. Тази вечер скъсах с приятеля си. Отидохме на един блок и се запознахме.
-Вероятно..но го ревнуваш.
-Не го ревнувам!
-Мила, слушай ме, Брайт са добри хора. А той е уникален. Красив е. И е добър. Много. Ще разбереш с времето. Както и да е, поради тези факти, му се лепят постоянно. Пази го принцесо!
-Благодаря ви, но мисля, че нищо няма да се получи.
-Забележи как те гледа.
-Как?
-Всякаш гледа цялото небе в очите ти и мечтае да го има. Да го докосне. Да си го присвои.
-А дъщеря ви? Мился , че и тя има нещо към него.
-Виж я! Тя не заслужава добро момче като него. Но ти, Роуз, заслужаваш много!
-Наистина много Ви благодаря! -казах аз и инстинктивно я прегърнах.
-Хах, милата ми! Ако имаш нужда от съвет, винаги можеш да ме потърсиш!
-Мерсии! -казах аз и се запътих към Адам и трите му фенки -Ей, ако обичате, оставете ни -говорех толкова сигурно, напоследък беше нещо новмално.
-Я пак?
-Изчезвайте!
-Добре, добре. Лека вечер Адамм. Звънни ни!
-Добре-извика им той, а след това се засмя и тихо каза- Винаги си мислят, че ще им звънна. Какво има? Защо се държа така?
-Какво виждаш в очите ми?
-Смисъл? -попита ме очудено, а Лаура се засмя.
-Смисъл, като ме погледнеш какво виждаш?
-Хайде да излезем -каза той и ме дръпна за ръката -Какво имаше на предвид? -вече бяхме вън, беше доста студено, н осе свикваше.
-Ами, не знам. Пушиш ли?
-Рядко. -аз извадих две цигари от дънките си, като за първи път имах.
-Заповядай.
-Не!
-Какво не?
-Как е възможно невероятно момиче като теб да пуши?
-Невероятно?
-Виж, познаваме се от едва, колко, 2-3 часа, а ти ме грабна някак. Красива си. Държиш се като, държиш се себе си за бога. Истинска си. Не си поредната безчувствена кучка. Просто...изглеждаш всякаш не ти пука, но вътрешно ти пука. И..и начина по който ме гледаш ми харесва -както ходихме бавно, надолу по улицата, той се спря- Не, не, не! Забрави!
-Това беше най-милото нещо, което някой полу-непознат ми е казвал. Благодаря ти! -посегнах да го прегърна, но той ме спря- Какво?
-Наистина ли това ти хареса. Попринцип не говоря така.
-Много сладникаво, но ми разстопи сърцето в няколко секунди. -казах аз и се засмях. Той ме прегърна силно. Миришеше на щастие. С други думи на парфюма му. Не знам какъв беше. Но ми стана любим. Знаех, че всичко това не трябваше да се случва. Разделих се с момчето, което целуна най-добрата ми приятелка. И един почти непознат, бе способен да накара сърцето ми да изскочи. Да, вероятно беше прекалено долна постъпка, но станалото, станало. Надявах се да се изглади всичко.
Той ме изпрати до вкъщи и ме погледна...

  Ly 💘