Willow

Part 21

Минах по възможно най-прекия път, за да намеря Ро първа. Бях виновна за случилото се и нараних приятелката си. Въпрек и всичко исках да съм до нея в най-трудното. Стигнах до старата върба. Лампата не светеше, но прескачайки оградата, тъй като нямах ключ, усетих, че все пак тя е вътре.
-Ро..?
-*мълчание*
-Роо? Знам че си горе -казах аз и без предупреждение се изкачи по стълбата.
-Какво искаш? Не ти стигна всичко ли? Знаеш какво чувствах към Макс. Знаеше всичко! Как можа да ми го причиниш? Въпрек и това, че съм с Адам...Знаеш какво ми е за Бога, Айс...
-Да, знам -опитах се да я успокоя- и никога не съм искала да те нараня по подобен начин.
-Знам.. -тя ме прегърна.
-Виж, Ро, значиш много за мен.. След като знаеш, че не бих го направила, защо реагира така?
-Обясни ми как стана всичко.
-Ами, вчера той дойде, аз...не не бях толкова пияна.. да пийнах, но не знам какво ми стана.. Поддадох му се. Съжалявам. Да имам чувства към него, но нищо от това не е нарочно. -казах аз и  как сълзите ми потичат.
Тя ме прегърна и след секунди чухме Адам и Макс.
-Оо, не, не искам да го виждам!
-Рооо? -привикваха се те.
-Хей. -извиках им аз.
-Там ли сте?
-Ами..-замислих се аз- Да. Tрябва да поговориш с тях -прошепнах й.
-Ох...добре.
Чухме стъпките им нагоре по въжената стълба.
-Ро -каза Адам радостен да ме види- Добре ли си?!
-Да -прегърнах го.
-И аз съм тук -усмихна се а Макс.
-Теб ми се иска да не те видя никога повече -казах аз, все още в прегръдката на Адам.
-До преди няколко дни ти бях всичко.
-До преди няколко дни имаше само мен.
-Аз все още имам само теб.
-Ти ли? Ти ли ме имаш? Имаш единствено девствеността ми, мен вече ме нямаш.
-Хаха и това ми стига.
-Напусни! -каза тихо и спокойно Адам, но се усещаше, че всеки момент ще избухне.
-Кой пък си ти, че да ми говориш така?! Твоята мила приятелка се отъркваше в мен до скоро. Помни го това. Да уточня ли къде точно се отъркваше? -Адам го удари и щеше да продължи, но Роуз го спря. Той падна с разкървавена устна и се засмя.
-Толкова ли можеш, новия? -надуто попита Макс.
-Никога не съм си мислила, че може да си такъв -казах сериозно аз.
-Стига, приключихме, ако имаш да казваш нещо давай, ако не, знаеш от къде си дошъл! -каза Ро.
-Да, всъщност имам да казвам нещо.
-Какво е?

*ГТН*Роуз*
-Искам да остана с Роуз за малко.
-Ами... -Адам ме погледна.
-Оставете ни. Спокойно, Адам -те излезнаха от къщичката. Помогнах му да се изправи.
-Виж съжалявам... -възкликнах аз, гледайки раната на устната му.
-Не аз съжалявам, че беше нужно да се случва всичко това. Не исках да те нагрубявам по този начин, а ти продължаваш да се държиш така с мен.
-Как?
-Пука ти.
-Разбира се, че ще ми пука.
-Защо? -попита той, но вместо да изчака отговор ме целуна. Аз го бутнах.
-Всичко свърши, Макс.
-Наистина ли слагаш край на всичко?
-Ти вече го сложи.
-Но..
-Не, Макс, това беше всичко. Пука ми, така е, но никога няма да ти простя за действията и думите ти. Приключи ли?
-Да- каза той и наведе главата си.
-И не забравяй, бях лудо влюбена по теб, а ти постъпи по възможно най-гадния начин. Ако мислиш и с други да постъпваш така, нека не е с Аманда.
-Никога няма да те забравя, Ро.
-А аз вече те...

Съжалявам за супер голямото забавяне с историята. Нямам оправдание, надявам се вече да имам повече свободно време.
Ly💗👑