Willow

Part 27

-Да не би да прекъсвам нещо? -попита Адам, като рязко изтри усмивката от лицето си и придоби сериозен вид.

-Не, брат, не е това, което изглежда, ясно? -рязко отговори, Макс.
-Не съм ти "брат", а от теб Роуз,честно казано очаквам нещо такова.
-Моля?!? -попитах аз и го погледнах.
-Чу ме, Роуз. Погледни се. Почна да пушиш ей така от нищото. Никога не съм го очаквал от момиче като теб. Знам те от много преди да се запознаем. Чувах предимно хубави неща за теб. Всъщност само хубави неща. Осъзнай се. Тоя боклук те нарани, говореше ужасни неща за него, а сега какво?! Излизаш с него. Ей така. И няма нищо, а? Както и горе на покрива онази вечер нямаше нищо ли? А той знае ли какво говореше за него през цялото това време? Знае ли?!? Защо не му кажем всичко? -очите ми бяха насълзени. Вече освен, че загубих Адам, бях на път да загубя и Макс. В този момент се обърнах с гръп, мъчейки се да въздържам сълзите си.
-Спри! -Макс застана плътно зад гърба ми и за пъв път усетих, че той е на прага на това да избухне -Нищо не е станало. Прекаляваш. Просто излезнахме -очите ми се насълзиха още повече и се отдалечих от тях незабележимо.
-Какво? Не можеш да ми кажеш, че си бил с нея, защото си имал искрени чувства. Погледни я и си води изводи -казваше Адам с по-висок тон, защото явно беше забелязал, че съм се отдалечила, а целта му беше да чуя всичко -Ти поне си имал по-голяма възможност да се възползваш, ама тя май доста се е привързала и си мисли, че е било истинско, горката. Трябваше да си потрая още малко, поне да стане нещо, ама ех и аз съм един -изведнъж тона му отново се повиши и аз се обърнах. Макс гледаше към мен -Брат, такива като нея са лесни. Нищо чудно, че я искаш отново, сигурно е била добра, жалко обаче за теб, че... -Макс поклати главата си леко, гледайки към мен и рязко се завъртя към Адам и го хвана за якето.
-Виж, Адам, вероятно ти си бил с нея по възможно най-тъпите причини. Но аз наистина я обичах. Наранихме се взаимно и...не знам. Не прави моите грешки. И знаеш ли, това което каза току що, доказва какъв си, но тя въпрек и всичко те обича. Ти трябва да се осъзнаеш. И отново ти казвам, аз я загубих веднъж и направих хиляди опити да си я върна, но не успях, защото тя наистина държи на теб, просто направи всичко възможно да не я загубиш, защото направиш ли го, ще съжаляваш, повярвай ми. Няма да сгрешиш ако просто ме послушаш. Не всичко става с инат, обиди и бой. Ще разбереш какво имаш, чак когато го загубиш. Давам просто съвет, не заради теб, а заради нея, защото явно само на мен тук ми пука -Макс пусна якето на Адам, а аз стоях зад тях, безмълвна. Не можех да повярвам на това, което чух. Не можех да повярвам, че Макс държи на мен след всичко случило се.

-Ти си боклук -видях как Макс сви юмрука си и пристъпи напред. Не вярвах, че ще направи каквото и да е, но просто ме беше страх.
-Макс!! -той ме погледна и сякаш се успокои. Адам се обърна и направи няколко крачки, но щом чу гласа ми и спря.
-Знаеш ли, Макс -казвах аз, колкото се може по-силно, с цел да ме чуе- Не знам дали ще съжалява, че ме е изгубил, но аз не съжалявам за нищо -той ни погледна през рамо и се засмя. Не се бях замисляла никога, но наистина не го очаквах от него. Държеше се уникално и винаги беше до мен, а изведнъж осъзнах, че наистина ме е приемал за даденост. Аз наистина се привързах, а за него е нямало никакво значение.
-Роо -каза той с тъжен тон- Спокойно. Всичко ще се оправи -прегърна ме и ме притисна към себе си -Наистина ли ще успееш да го забравиш?
-Ами, Макс, май да. Всъщност...след това, което чух...Мисля че вече го забравих. Да, думите му, ще кънтят в главата ми известно време, но...няма значение.
-Знаеш, че винаги съм до теб. Не се познаваме от много време, но съм ти казвал и друг път. Ти си първия човек, който допускам чак толкова близо до себе си. Ро, знам какво се случи току що, както и знам какво ти е, но искам да отново да ме допуснеш до себе си. Отново да правим простотиите, на които бяхме способни преди. Ро, тогава ти беше щастлива, помниш ли. Усмивката ти беше на лицето постоянно.
-Защо ти пука? Дори ти ме използваше. Макс, не отричай, въпрек и казаното от теб, ти също мислиш така. Привързвам се супер лесно и просто да се възползвате от това ви стана навик -казах аз и продължих да вървя по пътеката, все още забила нос в яката на якето си. Изведнъж се чу силен гръм и небето се разтресе и проблясна. Заваля.
-Ро, погледни ме. Наистина ли си мислиш това? Исках да си щастлива, разбери го! Наистина ли си мислиш, че след всичко случило се, аз все още се боря. Погледни, Ро -той се доближи до мен, пледна ме право в очите и бавно прибра косата ми зад ухото ми- Вир вода съм и умирам от студ, но погледна ли те просто....не знам дори какво да кажа. Ро, наистина ми липсваш и просто...Имам нужда от теб..

 

 

 

Ly💘
Оставяйте мнения в коментарите 💋