Willow

Part 26

Навън беше студено, но всякаш не се забелязваше толкова. Запътихме се към парка. Не си казвахме нищо през целия път. На моменти се поглеждахме и веднага откъсвахме поглед един от друг.
-Е?
-Какво? -попита ме той и ме погледна.
-Какво беше това, което ми дадоха?
-Тоест? Кое? Листа ли?
-Мхм..
-Ами имах надежди.
-Тоест?
-Еми исках да видя дали ще се загрижиш, дали ще ти запука.
-Разбира се, че ми пука, Макс!
-Разбрах -спря се, погледна ме и се усмихна.
-Не можеш да си представиш, колко ме притесни..
-Защо? Защо ти пука? Какво имаш да казваш?
-Виж, Макс, сега съм с Адам. Да, може да имаме проблеми, да се караме, може да се случва всичко, но...
-Но? Но какво, Роуз? - той повиши тон, но постепенно се успокои- Той не може да ме замести, Ро.
-Моля?! -попитах аз, спрях се и го погледнах. Дъхат ми се затаи. Знаех, че е прав, но не мислех, че това беше правилния момент да казвам каквото и да е - Добре, да, знам, но просто искам той да запълни онова пърченце в мен, което ти разби -усмихнах се и отново продължих напред, прикривайки носа зад яката на якето си. Не чувах стъпките му и се обърнах. Той стоеше и не помръдваше. Беше забил погледа си в мен.
-Хайде. Замръзвам като стоя на едно място -той бързо се приближи към мен без да отмества поглед от мен.
-Имаш красиви очи -каза той и се усмихна.
-Благодаря ти!
Той леко докосна бузата ми с ръка и не отмести ръката си. Устните ми трепериха, както и цялото ми тяло. Лицето ми изгаряше от допира му.
-Ро..
-Да? -гласа ми потрепна и повдигнах главата си, за да го погледна.
-И ти ли искаш да ме целунеш както аз теб? -издиша тънка, топла струя въздух, която погали лицето ми. Прехапах устната си, защото не знаех какво да кажа. В пълната тишина той ме целуна. Устните ни се докоснаха. Отново. Дъхат ми спря. Той се отдръпна и се усмихна.
-Приех го за да.
Аз се засмях и го прегърнах.
-Когато каза, че никога няма да ме забравиш, говореше за това, че...сещаш се...нали?
-Да..Ро, въпрек и многото допуснати грешки, аз наистина те обичам. Може да съм лошото момче, но с теб имам незабравими спомени. Ти си момичето, което направи всеки един мой ден специален. Правеше ме щастлив, а сега... Не мога да понасям друг да е причината и за твоето щастие. Ро, между мен и Айс никога няма да има нищо, разбери го. Беше просто грешка, за която ще съжалявам много време. Никога не съм искал да те загубя, жалкото е, че го направих. Не разбираш ли, че с теб аз...аз се промених, Ро. Чувствах се нещо повече. Радостта ми...дори не го показвах. Не показвах, колко значиш за мен и за това те изгубих. Наистина много те обичам, Ро.
-Макс..
-Знам, че вероятно и ти се чувстваш така. Моля те, просто искам втори шанс -той ме погледна с най-щастливия и в същото време разочарован поглед на света. След изминалото време и всичко, което се беше случило, той наистина е осъзнал чувствата си, както и моите. С Адам не си говорихме от 2 дни. Бяхме в положение между скарани инати и щастлива двойка. А Макс, той...не знам дори как ме спечели. Той наистина е момче, за което бих направила всичко. Чувствата ми към него все още съществуваха. Аз го погледнах в очите, усмихнах се и отново леко прехапах устната си. Той отново посегна да ме целуне, но аз се отдръпнах.
-Макс, обичам те. И винаги ще те. Знаеш... Ти си момчето, което първо грабна сърцето ми, колкото и остаряло да звучи това. Беше до мен и в добро и в лошо. Връзката ни беше повече от прекрасна. Правихме куп неща заедно. Подкрепяхме се. С теб бяхме като малките деца. Познаваше ме по-добре от всеки, и то за толкова кратко време. Макс, ти ме научи на много неща и ми показа всичко от другата му страна. Изгради много лоши навици в мен, но уби още по-лошите ми. Направи ме специална. Аз бях най-щастливото съществуващо момиче. Виж ти беше моето всичко, разбираш ли го? Не можех да спра да мисля за теб. Беше навсякъде. Вероятно винаги ще си. Помниш ли нашето "Завинаги"? Помниш го. И то ще е завинаги, обещавам ти, но ме по този начин -отново пречупих връхчетата на устните си в усмивка- Казах ти, че се опитвах Адам да замести твоето място, нали?
-Ами...да. Ро...
-Той успя.
-Какво по дяволите намери в него, Роо?!
-Знаеш ли -казах аз и се придвижих напред- с него никога не сме се разбирали. Той е пълна моя противоположност. И не сега няма да мина с клишето "Противоположностите се привличат". Не е така. Всяка част от нашата връзка е шантава. Още от началото. Дори не правим кой знае колко неща заедно, не е най-романтичния, нито най-красивия...
-А тогава?
-Той....той има сърце. Винаги знае каква простотия да каже, за да ме развесели, дори и да е най-малоумното нещо. Макс, обичам го, и за разлика от това с теб, знам, че той никога не би ме наранил, разбираш ли?!
-И избираш него пред мен? -попита той и зад него го видях. Беше Адам. И вероятно беше чул всичко.

Ly💘
В тези части си изливам душатаа ❤
Искрено се надявам да ви харесва.
Съжалявам ако има грешки, не ми се получава правописа от телефонн.
*мнения се приемат в коментарите*
just sayin'
+⭐