Willow

Part 2

°2ри ден лято°

-Е мамо, мина добре.
-Радвам се скъпа, но виж, с баща ти ще ходим на почивка, но тази година ще доверим къщата на теб. Ще се справиш нали?
-Но...мамо лятото те първа почва. Наистина ли ще ме зарежете тук?
-Съжаляваме, мила, имаме нужда от малко време на саме.
-Да добре...-казах аз иронично, качвайки се по стъпалата за за стаята ми.
Тя беше на втория етаж. Там беше единственото място на което се чуватвах щастлива. Беше облепена със плакати, снимки и училищни проекти, картички и всякакви неща, които би трябвало вече да изхвърля. Прозореца ми беше голям...дори огромен. Обичах този прозорец. Понякога просто лягах на земята и гледах през него. Гледах звездите. И стоях така с часове.
•3 дни по-късно•

Сетих се, че не мога да стоя цял месец сама в нас, и просто звъннах на Айси за да се разберем, кога е свободна и дали може да намине през нас за седмица.
Аманда Грейс, чийто прякор от детство винаги е бил Айси, дали поради вечно студените и ръце, или сърце, не знам, но тя винаги ми е била като сестра. И калвото и да се говореше за нея, повярвайте ми, всичко беше огромна лъжа! Но от около година не си бяхме говорили, все пак не мислех че има нещо различно.
Уговорихме се на следващия ден да излезем. Тя наистина много се очуди, че и звъня, но веднага се нави да се видим и да прекараме време заедно.
×На следващия ден×
Чаках я около час, и накрая просто се отказах. Запътих се към нас и тъй като нямаше много вариянти от къде да мина, тръгнах по главната. На път пред мен спря черно бусче, от което се чуваше силна музика. Никога не съм си падала по този стил. Не знаех дали беше поп, рок или метъл. Но ми допадна. От там излезе момче с големи черни очила и къдрава кестенява коса. Знаех кой е. Дъг Колинс, момче, една година по-голям от новото ми училище.
"Уха бунтарите на училището а..?"-помислих си аз. Осъзнавайки че се приближава към мен, се паникьосах. След него излезе брат му, Макс Колинс. Слезе от буса провиквайки се на брат си, че е забравил светлините включени. Той беше висок, разбира се благодарение на баскетбола. Нали знаете как във всяко училище има момче, което е капитан на отбора по футбол или какъвто и да е спорт, и естествено не може всичко да е перфектно, неговата приятелка, попринцип мажоретка или танцьорка. Ее това беше той, висок, тъмнокос, зеленоок, мечтата на всяко момиче. Преди учеше в моето училище, старото ми училище де, но го изключиха, и явно е променил много неща в себе си, че да е в толкова престижна гимназия. Дъг и Макс са двуяйчни близнаци. Различни класове, еднаква възраст, едно училище.
Е ето и лошата част в моята история, в буса имаше и момиче. Беше с шапка и първоначално не видях коя е, но приближавайки се към мен тя спонтанно ме прегърна.
-Оо мили боже, Роуз не си се променила, ти все още си малкото свито дете, което беше и преди.
В същия момент, осъзнах, че това е Айси.
-Е..бих казала същото и за теб, но...уау..Айс ти си...уау...
Винаги е била от момичетата, носещи само розово и говорещи единствено за някой от обичайните тийнейджърски сериали като "Teen Wolf" и дори филми от Дисни , и единствените момчета с които е дружала са били хартиени изрески на Дилън О'Брайън. А сега...
Беше със черни скъсани през коляното дънки и къса черна блуза със различни проблясъци по нея.
Тя беше наистина много различна.
А аз стоях там, и изглеждах по-нелепо от всякога. Дъг ми подаде ръка да се запознаем. Изглеждаше мило момче, както и наистина много умно. Той ми даде кураж и си подадох ръката към Макс. Той само погледна ръката ми, без да наорави нищо.
-Хайде Макс, не почвай отново, не се дръж така.- казаха му Айс и Дъг. Той се намръщи и и ми стисна ръката без да убелва дума.
-Не няма проблем, разбирам го.-промълвих аз...
Час по-късно в стоене и дълги разговори, Айс измъкна голяма чанта от багажника на буса и любезно подкани момчетата да си тръгват.
-Хайде ще ви звънна утре, ако ще излизаме, но мисля че имаме доооста работа.-каза им тя и ме погледна. И се запътихме към нас...