Willow

Part 25

Изминаваха дни. Ако мога да съм точна, минаха 5 дни. Макс още го нямаше. Времето още беше ужасно. А и без да виждам Макс, всякаш всичко беше по-различно, по-скучно. Всякаш от както спря да е част от дните ми, всичко загуби смисъла си. Дори върбата загуби смисъла си. Всичко беше еднообразно. Нямаше кой да ме разбира така, както него.
Беше събота. Поредната събота. Само че този път беше различно. Нямаше да се съберем в парка или на върбата. Нямаше да излизам дори. Щях да стоя в къщи. Телефона ми не спря да звъни. Естествено бяха Адам и Айс. Но не вдигах. Не исках да излизам с никого. Беше около 14:15, когато отново чух мелодията на телефона си. Беше непознат номер. Реших, че отново са Адам и Айс, затова не вдигнах. Позвъня няколко пъти и накрая реших, че може да е нещо важно и отговорих на обажданията.
-Да?
-Ало. Ро ти ли си?
-Ам да? Кой се обажда?
-Аз съм. Лекса.
-Лексс! Какво правиш? Къде се губиш?
-Няма нужда от глупости Роуз. Просто ела. Моля те.
-Защо? Има ли нещо?
-Да...
-Какво?
-Ро..моля те. Просто ела.
-Добре. До 10-15 минути съм пред вас.
С нея не се бях чувала от много време. "Сигурно е нещо наистина спешно щом се обажда след толкова време." помислих си аз. Лекса никога не е звъняла без причина. Всъщност тя никога не е звъняла. Приготвих се набързо, обух се и излязох. Улиците бяха пусти, отново. Все още беше ден, но беше мрачно. Нямаше как да не забележа небето, покрито с огромни черни облаци. Вече наближавах къщата на Лекса и се чу силен гръм. Очакваше се буря. Позвъних на вратата на семейство Адамс. Вратата се отвори и едър висок мъж стоеше срещу мен.
-Здравейте. Ам Лекс в къщи ли си е?
-Да, заповядай -беше баща й.
-Благодаря.
-Аз съм Фин Адамс, но ще се радвам да ми викаш просто Фин -каза той, засмя се и подаде голямата си ръка.
-Аз съм Роуз.
-Лексаа! -извика той- Имаш гости. Отново.
-Отново?
-Ами да. Одеве още някой дойде. Качвай се, те са горе.
-Кой е дошъл?!
-Не знам, някакво момче.
-А-ами д-добре -казах аз и погледнах първото стъпало стреснато. "Дали има възможност да е Макс. Ако е Макс, защо е у тях?!" мислех си аз, изкачвайки бавно стълбите до стаята на Лекс.
-Втората врата в дясно! -извика баща и от долния етаж.
Забързах се за да видя кой още е при нея. Почуках на вратата и Лекс ми отвори и бавно излезе от стаята си, мъчейки се да прикрие нещо вътре. Прегърна ме силно.
-Ро, страшно много ми липсваше. Много се радвам, че дойде. Но виж, не за това те извиках.
-А защо? Какво има Лекс?
-Виж..Чух драмата с Макс.
-Оу.. -казах аз и вътрешно все по-силни ставаха обежденията ми, че зад вратата, отрупана със снимки и изрезки от плакати, стои Макс.
-И.. Разбрах за листа.
-Какъв лист?
-Това, което са ти дали.
-Знаеш ли какво е? -казах аз, вадейки го от джоба си.
-Не, не мога да ти кажа.
-Мамка му, наистина ми трябва някой, за да ми го преведе. Не мога да си представя дори, какво е написано тук. Тези няколко дни умирам. Трябваше да му кажа всичко, трябваше. Значи за мен прекалено много, за да го изгубя. Лекс, разбрах, че ми трябва, чак когато го изгубих. Липсва...-тя ме прекъсна.
-Ро...
-Кажи?! -казах аз усещайки как сълзите ми потичат.
-Просто му го кажи -каза тя, натисна бравата и бутна вратата. Там стоеше той. Забърсах набързо сълзите си и се приближих.
-Макс! Мили Боже..! -Прегърнахме се. Ръцете му ме обгръщаха. Притискаше ме все по-силно към себе си. Чувствах се всякаш не исках да го пусна.
-Къде беше? Как си? Защо по дяволите направи всичко това?! Знаеш ли какво ми беше през цялото това време?! Как можа?!
-Ро...моля те..
-Липсваше ми, Макс! -казах аз, отдръпнах се, сложих ръце върху раменете му и го погледнах в очите .
-И ти ми липсваше, Ро! -каза той и отново ме прегърна -Наистина ли си мислеше, че ще те оставя просто така. Нищо не е станало. Имах проблеми с директора и ми се наложи да отсъствам, но вече няма значение. Вече съм тук!
-Роуз, аз ще изчакам отвън, мисля, че имаш какво да му кажеш -каза Лекса и излезе.
-Какво има да ми кажеш?
-Ами Макс...нека утре излезем и ще говорим -казах аз и отново го погледнах.

Ly💘