Willow

Part 15

-...Ако ни види какво? -развика ми се тя -Какво ако ни види? Ще прехвърлиш вината върху мен ли? Както си правил винаги, няма да се очудя. Идваш при мен. Скарали сте се. И очакваш какво? Разбиране или нова играчка?!
-Тихо -казах и аз, но вече беше прекалено късно. Чухме как Ро се изкачва по въжените стълби -Мамка му, защо просто не млъкна?! -казах аз и отворих вратата. Роуз влезе.
-Какво става? -попитя тя обезпокоено.
-Нищо! -отговори Айс, стана от дивана и си тръгна без да каже нищо друго.
-Какво по дяволите се случва?! Обясни ми! -извика Роуз, но не знаех дали говореше на мен или на избягалата вече, Айс.
-Виж, нищо не е станало. На теб какво ти стана?
-Нищо! А ти какво, видя ме в друга светлина и ме загърби. Най-добрата ми приятелка, наистина ли Макс?!
-Нищо не е станало! -казах аз и също излезнах от къщичката.

*ГТН*Аманда*
Не можех да го понасям. Имах чувства към него от години. Не можех да го забравя. Приятелката ми ходеше с него, а аз се опитвах да го забравя. А той идва по този начин, и ме кара да се привържа и какво?! Накрая какво? Пак аз щях да съм наранената. Помня всичко, което ми е казвал. Всяка обида. Всяка мила дума. Всяка прогаряща целувка. Всичко. Не можех да ги забравя, колкото и да искам. Промених се от както всичко между нас свърши. Бях затворена в себе си с месеци. След това реших, че съм по-силна и че мога да се справя с всичко. И успях. Повиших успеха си. Всички вече започнаха да ме харесват. Популярността ми в училище се повиши. Започнах да се занимавам с пеене. Излизах на сцени. Дори почнах да пиша собствени песни, които не съм показвала на никой, всъщност. Но живота ми коренно се промени. Бях го забравила, за известно време. Един ден той ме потърси. Щом погледите ни отново се засякоха, не можех да издържа. Всичко, което помня от тази случка е, че го прегърнах и не можех да го пусна. Тогава се сближихме отново. Станахме най-добри приятели. Бяхме неразделни. До тогава бяхме така. Но от онази вечер, не можех повече. До тогава той не знаеше чувствата ми, не знаеше нищо. Зад мен, на път към дома ми, се чуваха стъпки. Помислих си, че е Роуз. Обърнах се и без да се замисля прегърнах...Макс. Почнах да фоворя без да се осъзная, че е той.
-Не мога да го забравя, съжалявам. След всичко случило се, много се радвам за вас двамата, но за мен просто е трудно да го гледам с друга. Съжалявам, Рооо! -В един момент, след всичко, което вече бях казала  и не можех да върна, усетих парфюма му. Роуз нямаше такъв и за това се отдръпнах леко и видях, че е Макс. Шокирах се.
-Защо, за Бога, вървиш след мен. -той ме гледаше без да отговори за известно време.
-Хайде, ще те изпратя.
На пресечката към дома ми, той ме спря.
-Виж, никога не съм искал да те нараня. Невероятна си. Съжалявам за всичко. -Прегърна ме и ме целуна по врата. Аз се отдръпнах.
-Защо?
-Защо не? -каза той и този път допряхме устните си.
В този момент, Роуз се появи...

Съжалявам, че забравих, да пиша вчера. Но ще го компенсирам сега.

Ly💘