love is impossible (bg)

Началото

Аз съм Габриела. На 16г.Пуло корейка, пуло американка.  Живея в ЛА и съм 10 клас ,но изглежда всичко е напът да се промени. Днес е първият учебен ден от последната ми година в гимназия Съмърс. Станах по рано,за да имам време да закуся с баща ми ,и да се оправя за училище.
Часът бе 6 а на вън все още беше тъмно ,станах от леглото и отидох в банята да си измия зъбите и лицето.5 минути по късно бях готова,но дигнах глава от мивката, си припомних как изглеждам.
Светло лице,тъмно кафеви очи черна къса коса до раменете и белег на носа.Получих белега на шест в  детската градина,една лелка се опита да включи DVD ,за да гледаме снежанка повика ме ,за да й занеса диска ,аз застанах до нея но бях твърде ниска тя се опита да го вземе и изпусна DVD устройството въху мен. Страхотно, а ?Зашиха ме и следващият път ,когато тя ме видя каза ,ча аз съм била виновна.Както и да е сега съм на 16г и уча в гимназия Самърс в Лос Анджелис .
Аз съм човекът ,който стой на последния чин и мълчи ,когато някой от учителите реши да ме дигне на дъската това е знак ,че е току що постъпил и не ме познава. В този случай винаги ми причернява и припадам ,но никой не забелязва за мое облекчение.
Е тази година ще имаме нов ученик и трябва аз да го разведа из училището , не знам защо са решили,че аз съм подходяща, но това е заповед така да се каже от  братът на баща ми ,който е директор на гимназия Самърс . Баща ми е ветеран от войната,награден многократно. Заради него ставам в 6 сутринта всеки ден.Майка ми е починала при раждането ми и заради това сме само ние двамата на всеки 4 години се местим заради работата му ,а това е 4 ни година в ЛА и вероятно скоро пак ще се преместим. Забавих,че  трябва да се облека ,и да тръгна веднага иначе ще закъснея за училище . Щом слязох долу видях баща ми в униформа ,знаех много добре какво значи,, до седмица се изнасяме”
—Габриела,ние ,трябва, тря...прекъснах го .
—Знам ,татко пак ще се местим. Е къде ще е този път.»Попитах го с усмивка на уста и найстина се радвах,защото тук не ме приемаха. Постоянно ме обиждаха и бутаха само,защото бях новата в класа.
Щом му казах тези думи той се усмихна и нямаше и следа от тревога по лицето му. Радвам се.
—Ами местим се в родния ти град Сеул ,баба ти е много болна и иска в последните и месеци да си при нея,а аз получих пост на командир там,ако си съгласна можем да заминем в други ден.»Каза той на един дъх с усмивка .Най—накрая щях да видя баба си за 2 път последно бях при нея на 6г.
—Трябва ли питане,съгласна съм ,но днес трябва да дойдеш с мен ,за са оправим документите за преместването.
—Няма нужда говорих с чичо ти ,той ги е приготвил само мини и ги вземи.
—Добре,щом свърши церемонята ще ги взе...» Телефонът ми извъння.  Беше най—добрата ми приятелка Елис.—Може ли да дигна?
— Да няма проблем,вдигни.
Седнах на стола и говорих с Ели около 5 минути,след това си погледнах часовника бе 7:50 а церемонията започва след 10 минути. Закъснях .
—Габи още ли си тук? Ще закъснееш.Качвай се в колата ще те закарам.
Така разбрах,че ще се местя при болната си баба в Корея .