love is impossible (bg)

Ами...

” Чакакай ,Виктор ще идва! НЕ, НЕ ,НЕ!”
-КАКВО?-извиках ,а след секунда се усетих ,че все още бях до ЛонХо.-Ще изчакаш ли секунда само? - обърнах се . Мръднах му ръката от вратата и я отворих. Когато се обърнах да затворя вратата видях изражението му. Беше объркан,очуден и в същото време загрижен.
”Миане ЛонХо”
-К-кога ще сте тук? -попитах с треперещ глас. Все още помня думите му. ”„
-Ами другата седмица.-каза ентусиазирано тя.
-Ясно. Съжалявам, но имам работа пиши ми с подробности после. Става ли?
-Добре. Чао.
-Чао - казах аз престорено. Щом чух звука след затваряне въздъхнах тежко.
-Кой беше?- каза Лон Хо и аз се стреснах и подскочих като попарена. Надникна над рамото ми, за да види с кого говорех ,но не му се получи. Прибрах телефона си в джоба с едно движение и се обърнах към него.
-Не е важно.
Казах троснато и слязох долу в хола.
Бях шокирана от ,това което разбрах. Виктор ще идва. Какво да правя пък сега.
Каза той подминавайки ме докато си гледа телефона. И излезе.
-гиби аз излизам до центъра. Имам малко работа . Ще се върна до 1ч.
-ами...
Той вече излезе. Погледнах стенния часовник беше 10ч. Какво ли ще прави?
Огледах се и видях ,че трябва да се зачисти. Е какво пък. Става за губене на време.
Влязох в кухнята и взех плик за боклук ,метла и лопата.
След час цялата къща блестеше ,а аз бях като пребита.
-ще легна само за 3 минути.-казах прозявайки се и се метнах на дивана в хола. Неусетно съм заспала дълбоко. 
2 часа по -късно
Някой ме прегърна силно и се разбудих. Беше Лонхо ,който ме вдига от дивана. Главата ми бе заровена в вратът  му ,така че не ме е видял, че съм будна. Занесе ме до стаята ми и ме остави на леглото плавно. Отдръпна се и седна на леглото до мен ,и започна да си играе с косата ми.
-Кога ще спра да те разнасям,а? Когато спиш си като принцеса ! Искам да си до мен ,независимо от всичко. Глупакът лонхо седи и си говори сам хаха.
Засмя се леко след това се приближи по-близо и ми прошепна нещо ,което ме накара да замръзна.
-ти си само моя.
Секунда по късно усетих устните му върху свойте. Но какво трябваше да значат думите му? Той тръгна да се отделя от мен ,но тогава аз обвих ръце около врата му и го приближих пак. Той ми отвърна.отдръпна се след около минута от мен и ме погледна в очите.
-Чу ли всичко?
Изглеждаше леко притеснен. Дали защото съм чула всичко.
Аз само кимнах плахо страхувайки се от реакцията му ,а той се усмихна.
-Всъщност не казах едно нещо. И то е ,че те обичам!
Той пак ме целуна и не издържах вече, и му отвърнах. Той облиза нежно долната ми устна като молба да вкара езика си . Допуснах го и той ме изучаваше както аз него. Борихме се за надмощие и той спечели,но не беше важното това,а че усещах толкова силни пеперуди в корема си ,че чак бях на седмото небе. Той пренесе единия си крак от дясната ми страна,а другия остана от дясната. Целуваше ме все по-страсно и по-страстно,а аз все повече се убеждавах,че искам да изгубя девствеността си с него, тук и сега.усетих как започва да стене прес целувката,а долу усетих как се бе надървил. Усмихнах се през целувката и той захапа долната ми устна.
Вкопчих се в него — едната ми ръка се обви около врата му, а другата се впи толкова силно в гърба му, че ноктите ми се забиха в кожата.
В същия миг и двамата се отдръпнахме за миг, но все още бяхме съвсем близо. Все едно целият свят застина.

— Не можем… — прошепна той.

— Зная — съгласих се.

Тогава устните му отново се впиха в моите и този път знаех, че няма да има връщане назад. Този път нямаше бариери. Телата ни се преплетоха, докато той се опиташе да свали дрехите ми ,сетне неговите
Въпреки това, колкото повече дрехи се сваляха, случващото се помежду ни вече не беше само животинска страст. Беше едновременно сладко и прекрасно. Когато погледнах в очите му, видях без никакво съмнение, че той ме обича повече от всичко на света, че аз бях неговото спасение, както и той моето.
И, о, аз го обичах! Обичах го толкова много, че чак болеше. Накрая всичките ни дрехи образуваха купчина на пода, но кожата му ме топлеше. Вече не знаех къде свършва моето тяло и започва неговото, но реших, че точно така искам да бъде винаги. Не исках двамата да се разделяме. Чувствах се едновременно нервна, възбудена и милион други неща. Да го следвам изглеждаше най-естественото нещо, но в същото време той искаше и аз да участвам активно. Най-после бяхме равни, от всяко докосване бликаше сила, дори от най-леката милувка на пръстите му.

Когато всичко свърши, останах да лежа до него. Тялото ме болеше… но в същото време се чувствах прекрасно, изпълнена с блажено задоволство. Искаше ми се отдавна да го бях направила...

Ето я новата глава надявам се да ви е харесала. Извинявам се за грешките. Няма да имам интернет за известно време така че може да не качвам нищо в близката седмица, две.