ГТНЛх
След като спахме заедно останах ,в нейната стая,за да не е сама. Ако бях старя Лон Хо до сега да съм се испарил ,но с нея е различно. Тя не е просто поредната в списъка ми. Тя е момичето,което обожавам и искам да е до мен до сетния ми дъх.Тя леко се размърда казвайки нещо под носа си.
-Виктор... не,не НЕ!-извика и застана в седнало положение ,а аз я прегърнах ,за да я успокоя.
-Шшш! Аз съм тук споко,успокой се Габи.
-Събудих ли те?-попита с треперещ глас. Бе на ръба да заплаче. Усещах го.- Съжалявам!
- Не ме събуди спокойно. Ам Габи ще ми кажеш ли какво сънува? Ако не искаш аз...-прекъсна ме тя и по-добре. Достатачно ми е неудобно да я питам.
-Сънувах един приятел.-малка сълза падна от окото ѝ.
”Явно не е само приятел,а!” помислих си и сведох глава.
-Ясно!
-Той те ... той те ...ХоСеок, той те Уби! -сега вече си плачеше наистина. Обгърна лицето си в шепи.
До сега никога не е казвала цялото ми име.
-Погледни ме! Жив съм,добре съм ,нищо ми няма . Моля те не плачи! Не мога да те гледам да плачеш.
Прегърнах я колкото сила имах и започна да се успокоява малко - по-малко. Вдигна глава и ме погледна с такъв невинен поглед ,че се рязтопявах на леглото. Сърцето ми заби така сякаш скачам с парашут,а съм сигурен, даже че се изчервих.
-Съжа...
-Спри да съжаляваш! Винаги се извиняваш дори и за чуждите грешки. Не си виновна за нищо, ясно?!
Тя се усмихна дори и по-широко и ме прегърна. След минута се отделих от нея и я целунах.-ЛонХо. -след като каза името ми сякаш милион иглички се забиха в гърбът ми.-Нали знаеш колко много те обичам?!-каза ми със същата така невинна усмивка.
”Един ден ще си намериш ти майстора ,пък тогава да те видим”
Изникнаха думите на I.M от миналата година.
Казваше ми го всеки път щом” скъсах” с момиче ( бяха поредната бройка, така че не сме късали, ама айде) и, ето че сега е точно на място този израз.-Но аз не те обичам.-казах със сериозно изражение.
Усмивката ѝ мигновено изчезна, и бе на път да заплаче.
-Т-т-ти не-не ме об-бичаш?!Здравейте хора! Завърнах се(от леглото) и ще пиша пак. Не мога да си спазвам сроковете ,за това ще качвам когато мога или поне 2 в месеца дълги глави. ОБЕЩАВАМ. Това ще се опитам да го изпълня. Скоро ще кача и на другите истории глави.
И да ЛонХо не я обича. Ако сте схванали браво значи знаете първите три реда от следващата глава. Ми май е това ... та лека.
YOU ARE READING
love is impossible (bg)
FanfictionИсторията е за момиче ,което се чувства излишна където и да отиде. Тя няма много приятели ,защото е стеснителна и не обича да е сред хора. Има малко,но те са най-добрите ,за които може да си мечтае. Всичко вървеше добре докато тя не срешна човекът...