love is impossible (bg)

Сън

-Хмх. Къде съм?
Вдигнах рязко глава и я погледнах.
-В болницата. Припадна.
- Защо си тук? Нали не искаше да ни, чакай да Ме видиш.
-А ти кога щеше да ми кажеш ,че имаш болимия?
Ококори очи.
-........!?
-Трябваше ли IM да ми го каже ,а?

Дррр,дррр,дррр
Станах рязко в седнало положение. И се огледах на около бях в стаята си. ,,Нима всичко е било сън? Всичките тези изтезания не са се случвали? Ами Хо? "
-Хо-извиках леко и отекна в стаята.
,,Къде е ?"
Отвих се и свалих крака от леглото. Щом докоснах пода студът от студа ме побиха леки тръпки. Огледах се и видях розовите ми чехли на панди. Обухги и изхвърчах с бясна скорост към стаята на ХО.
,,Дано да е добре, иначе не знам какво ще правя!"
Усещах как бях на път да се разплача очите ми се насълзиха и леко пареха.
Щом стигнах до стаята му не почуках, а направо влязох съсе вратата(както се казва) ,а него го нямаше. Сълзите вече си течаха ,а аз се свлякох на земята.
-Хо,Хо,Хо- иричах името му хлипай ки. ,,Къде си?"
Хо-Амм ,да станало ли е нещо ,че почти изкърти вратата ми?
-Хо, ти ,ти си добре!!!
Станах от пода и се обърнах към идващия иззад мен глас. Щом се обърнах го видях само по хавлия. Капчиците падаха по добре оформеното му тяло. Косата му беше мокра и разпиляна на всякъде ,но в същото време изглеждаше като след фризьор. Усещах как ставам червена като домат. Той ме погледна и сложи една доста перверзна усмивка
Хо- Явно гледката ти харесва,а? Трябва да се облека ,но нямам против да останеш.-скръсти ръце и се облегна на касата на банята,а тази усмивка не слизаше от лицето му. Започна да ми пари на бузите още повече след последното изречение.- Шегувам се. Ама, че си найвна.
Отдръпна се от касата и дойде към мен. Застана на сантиметри от мен и се наведе леко сякаш се поклонява. Беше нормално та аз съм 1,74,а той 1,84 .
Хо- Може ли поне да се дръпнеш от шкафа ми с дрехи. Знам ,че ти харесва да ме гледаш така, но тук е студено. Нали ,не искаш да настина?
-С-с-съжа-л-лявам сега излизам.
Отстъпих 2 крачки назад и минах от лявата му страна(мое дясно) и се запътих към вратата. Тъкмо да я отворя и ръката му се одари в нея като я изтреска изпод лицето лицето ми.
-Яяя, какво правиш? -извиках без да се обръшам. Усещах как въздуха му гъделичка врата ми. ,,Прекалено близо е, ями сега?"- Искам да изляза.
-Не може.
Ядосах се и се обърнах рязко.
,,Първо се базика да остана,а сега това ,та за бога гол е"
Обръщането беше лоша идея,но не мислех много. Щом вече бях почти обърната усетих ръката му на бузата си,която ме хвана грубо за врата и ме придърпа към себе си при което сля устните ни в кратка,но изпълнена с чувства целувка. След като се отдръпна стоях със затворени очи и не помръдвах и милиметър. Гласът ми близо до ухото ми ме изкара от транса.
-Знаеш ,че все още си със затворени очи нали?
Веднага ги отворих ,а той започна да се отдлечава от ухото ми.
„Какво по дяволите стана току що? Харесвам го,но ако той просто пак зе занася. В съня ми той ми каза ,че ме обича ,но това бе само в съня. Какви са реалните ти чувства Лон Хо?"
Хо-Габи трябва да ти кажа нещо.
-Какво?
Хо- Ами аз ...

Хей хора.! Това е новата глава. Дано ви е харесала. Благодаря на, тези които следят историята ми. Главата е къса, но е защото имах проблем с приложението от онзи ден. Написах я веднъж,но не се запамети и сега я пиша за 2ри път ,но малко по сбито. Ще гледам следващата седмица да кача нова глава.