love is impossible (bg)

Какво е това?

Бузите ми започнаха да горят, а той започна да се смее. Явно съм червена като домат.
~Лон Хх...
Тръгнах да кажа нещо, но той ме прегърна още по здраво. Защо го прави? Докато се питах този въпрос усетих как сълзите ми започнаха да се стичат по рамото му. Какво правеше? Защо ме прегръща?
Лон Хо~Гибби .Ззащо плачеш?
Усещах дъхът му на врата си. Гласът му трепереше докато говореше. Нещо в стомаха ми се случи. Нещо,нещо ,което съм изпитвала само с брата на Ели ,когато бях влюбена в него. Нно това значеше, че сега съм влюбена в Лон Хо. Не,не не може да е това . Аз...
Преди да се усетя ,че не съм помръднала и сантиметър от 5 минути насам Лон Хо ме извади от транса ми. Изтръгна ме от прегръдките си и ме постави лице пред лице (схванахте идеята.) Погледна ме в очите.Боже какво смята да прави?
Започна да се приближава все повече докато разстоянието пред нас стана милиметрично. Изведнъж спря и сведе глава надолу.
Защо мамка му спря? Исках да го попитам ,но не мога та последния път ,в който стана така той ме целуна, но защо сега се спря?
Лон Хо~Съжалявам не знам какво ми става.
Не знам защо ,но искам да ме целуне.
Той стана от леглото и понечи да си тръгне, но защо? Станах и се запътих към него. Настигнах го и го завартях към себе си.
~ Какво си мислиш, че правиш,а? Първо се опитваш да ме целунеш,а сега си тръгваш. Какъв мъж си ти ,а?
Казвах му всичко това докато го удрях с юмруци в гърдите,но той стоеше и не помръдваше и сантиметър. Не се усетих кога съм започнала о да хлипам. Защо? Той обви топлите си ръце около мен и с едната придържаше главата ми към рамото си, а с другата ми разтъркваше гърба, за да се успокоя.
Лон Хо~ Виж не исках. Не исках да те целуна и ти пак да избягаш. Заслужавам да ме удряш и по силно. Само моля те спри да плачеш. Не понасям да те виждам разплакана.
~ Този път нямаше да избягам дори и да исках. Аз те хар,хар...
Не, не мога да кажа тези думи пак. Последния път плаках цяла седмица заради тези 2 думи. Човекът не ми отвърна със същото едва ли и сега е различно макар и да се надявах поне малко дълбоко в себе си.
ГТНЛХ
Седях и я гледах тя е прекрасна. Изчерви се като домат след като погледите ни се срещнаха. Сладка е като се е изчервила. Мамка му как искам да я целуна пак. Онази целувка не ми излиза от ума както и това ,че тя избяга и припадна насред улицата. Добре ,че Джимин я намери. Не се усетих кога съм се приближил на милиметри от лицето й. Тя не помръдваше само ме гледаше с насълзени очи. Реших да се отдръпна искам да сме приятели дори и нещо повече, но май няма да стане. Харесвам я и то много още от както бях на 6. От тогава не мога  да си я избия от главата. От тогава до сега не съм имал сериозна връзка, всяка беше просто забежка, поредната в километричниа списък. Заради това аз съм женкаря на групата. Станах от леглото и се запътих към вратата ,когато усетих как някой ме хваща за рамото и ме обръща това е тя. Застана пред мен и започна да ме удря с юмруци в гърдите. Заслужавам си го. Не издържам повече .  Тя се разплака и ударите станаха по леки. Не издържам да я гледам разплакана. Докато се усетя бях я прегърнал с едната ръка придържах главата й към рамото си, а с другата и растривах гърба ,за да се успокой.
~ Виж не исках. Не исках да те целуна и ти пак да избягаш. Заслужавам да ме удряш и по силно. Само моля те спри да плачеш. Не понасям да те виждам разплакана.
~ Този път нямаше да избягам дори и да исках. Аз те хар,хар...
Да не би да иска да каже,че ме харесва.

Съжалявам, че главата е къса, както и за грешките. Дано историята ми ви  харесва.