love is impossible (bg)

Перфектния момент никога не идва...

Разбудих се от дразнещ звук ,но опитах да го игнорирам...неуспешно. Опитах да помръдна ,но бях заклещена в капан,но беше моят любящ капан. Ръцете му бяха стегнали торса ми всякаш ,страхувайки се да не изчезна .
Дори и да искаш няма да се измъкнеш толкова лесно от мен любов!
Помислих си и с огромна трудност и много усуквания на ръката си успях да изключа алармата ,внимавайки да не го събудя успешно. Върнах мечешката прегръдка и се унесох отново.
-Бейб...бейб!- чух дрезгавия му глас и изтръпнах. Исках да останем така завинаги ,но уви не е възможно.
-Бейб 9 сутринта е трябва да посрешнем приятелката ти след 2  часа, а в момента съм сигурен ,че ще има задръстване. Трябва да ставаш и да се оправиш!- прошепна ми галейки ме нежно по косата. Честно казано не искам да ставам ,но беше прав щеше да има задръстване и трябваше да тръгнем бързо. Изсумтях, отвивайки се,а той се засмя. Отидох до гардероба ми и извадих първото ,което видях ,а имено тесни дънки и потник с V образно деколте . Облякох се и се върнах при гаджето си. Боже колко странно ми звучи. Да го наричам гаджето си ,засмях се при мисълта и той вдигна нос от телефона си . Огледа ме и ми даде неодобрителен поглед.
-Така ли смяташ да излезеш?!-попита със леко ядосана гримаса
- Ъм,да. Защо?- какъв му е проблема с  облеклото ми? Нали искаше да тръгнем възможно най-бързо, а сега и се оплаква...
- Няма да стане!- каза ,ставайки от леглото хвана ме нежно ,но здраво за ръката и ме повлече отново към гардероба ми. Гледах го странно и се чудех къде е проблема,но веднага ми щтракна ,когато ми даде най-безформените панталони ,които имах, и извади негова тениска ,която ми седеше като човал.
-Защо?-попитах с лека усмивка
-Защото не искам никой да заглежда момичето ми,а и изглеждаш страхотно с моята тениск- каза със злобна усмивка и си открадна една целувка ,а след това излезе от стаята преди да кажа каквото и да е.
Засмях се и все пак облякох дрехите ,които ми даде и вързах косата си на опашка. Слязох в кухнята и го видях да прави кафе, а на масата вече имаше 2 сандвича. Седнах и го изчаках да ги направи и присъедини към мен. Закусихме ,смяхме се и си изпихме кафетата , а след това тръгнахме към аеро гарата(летището) с  Доджа му . Пристигнахме учудващо бързо дори да имаше задръстване и седнахме да ги изчакаме. Лонхо беше видимо разтревожен и умислен, или просто пода му беше много интересен. Целунах го по бузата ,а той ме погледна стреснато явно наистина е бил умислен хах.
Приближи се към мен и ме целуна ,а целувката му показа любовта му .
- Обичам те!- прошепна с усмивка от край до край.
-Габи...- това може би е единствения момент ,в който не съм искала тя да е пред мен...