love is impossible (bg)

Телефонно обаждане

”Харесвам го,но ако той просто пак зе занася. В съня ми той ми каза ,че ме обича ,но това бе само в съня. Какви са реалните ти чувства Лон Хо?”
Хо-Габи трябва да ти кажа нещо.
-Какво?
Изражението му от самодоволно стана притеснено и объркано за части от секундата.
Хо- Ами аз ,такова извинявам се за вчера. Не трябваше да го правя.
”Заради съня всичко ми е каша. Дори и не помня какво е станало. Кое от съня е реалност и кое не.”
-Кое не трябваше да правиш?
Хо-Ами не трябваше да те притискам . Съжалявам! Наистина. Не очаквам да си го искала ,а аз за малко да те ”изнасиля” и аз...
-Да ме ”изнасилиш”  ли ?- прекъснах го аз учудено и натъртих на последната дума.- До колкото помня при взаимно съгласие се води секс,а не ”изнасилване” .
Хо- Всъщност аз за малко щях да те вкарам в леглото си + ,че си на 16 води се за престъпление и...
Телефона ми започна да звъни. Погледна кой е и останах на място. В други случаи бих му натиснала копчето за звук надолу и нямаше да го чуя,но не бих го направила с този човек. Беше Ели.  Усетих как Лон Хо ме гледаше учудено или заради гримасата на лицето ми, или заради песента ,с която ми звъни телефона.
Be quite

Взирах се в екрана и най- накрая вдигнах.
разговорът:
Е.-Хей! Отне ти време да дигнеш. Не те е срам.
-Ами не ме е . Просто съм заета в момента. Нещо спешно ли е, или?
Е.-Нищо важно просто исках да ти звънна. Бях наказана от мама за седмица без телефон. Исмам да ми разкажеш всичко в подробносгти.
-Добре . Обещавам.
Е. - Е какво правиш по цял ден. Не се обаждаш. Не пишеш.  Забравили ме?
-Не ,не съм те забравила просто ми сенасъбра много вълнение. Това е.
Е.-Аха ,добре! Имам добра и по-добра нивина. Коя първо?
-Която и да е .! Казвай.
Е.-Ама и ти си! Както и да е. Първата е - попитах нашите дали мога да дойда в Корея и те се съгласиха!
Почти изпищя момичето по телефона. Трябваше да дръпна своя от ухото си ,за да не углошея.
Е.-Втората е ,че и Вики ще е с мен. Нашите го накараха да дойде с мен.

” Чакакай ,Виктор ще идва! НЕ, НЕ ,НЕ!”
-КАКВО?-извиках ,а след секунда се усетих ,че все още бях до ЛонХо.-Ще изчакаш ли секунда само? - обърнах се . Мръднах му ръката от вратата и я отворих. Когато се обърнах да затворя вратата видях изражението му. Беше объркан,очуден и в същото време загрижен.
”Миане ЛонХо”

******************************
Хей, хора! Това е новата глава . Дано ви е харесала. Съжалявам,че не я качих в петък,но просто не бях в София и нямах интернет.