Лон Хо~Значи така ще играем ,но да не плачеш накрая.
Чакай какво имаше предвид с това ,,но да не плачеш после” . Мамка му какво направих...
Той ме повдигна малко по-нагоре на стената, хвана ме за кръста и ме премести на леглото . Докато ме поставяше нежно усетих нещо твърдо между краката ми. Май малката ми шегичка гo стимулира повече отколкото очаквах.
Лон Хо~ Попадна в собствения си капан.~ каза той с насмешка ,но беше прав сама изкопах гроба си.
Той застана над мен като започна да целува вратът ми, а след това започна да си сваля главата по-надолу към гърдите ми. Свали ми блузата останах по потник. Целуваше ме страстно докато оставяше мокри следи и синьо—черни петна по кожата ми, и когато тръгна да сваля потника ми на вратата се почука.
???~Деца обяда е готов, слизайте на масата до 5 минути.~ Беше мек женски глас, но на кого?
Лон Хо~ Добре мамо, сега идваме.~Каза той през зъби. Явно не му хареса, че бяхме прекъснати,но не мога да кажа същото и за себе си . Радвах се ,че майка му ни викна иначе не знам какво щях да правя.Той завъртя главата си пак към мен и ме погледна в очите.
Лон Хо~ Успя да се измъкнеш този път,но следващия няма да е толкова лесно...~Гледаше ме в очите с усмивка до небето. Радвам се, че майка му ни прекъсна,но следващия път ли ? Да не би ще се опита да го направи пак? А не няма да стане.
Той все още седеше и се усмихваше,но не за дълго избутах го от мен и станах от леглото като се запътих към вратата.
~ Да не би да си мислиш , че ще има следващ път?~ Казах през смях и излязох от стаята .Съжалявам, че главата е къса,но тази седмица имам много тестове и класни и нямам много време до неделя ще я редактирам и удължа.
YOU ARE READING
love is impossible (bg)
FanfictionИсторията е за момиче ,което се чувства излишна където и да отиде. Тя няма много приятели ,защото е стеснителна и не обича да е сред хора. Има малко,но те са най-добрите ,за които може да си мечтае. Всичко вървеше добре докато тя не срешна човекът...