love is impossible (bg)

Ново училище

Понечих да ръстъркам очите,но не можех да мръдна лявата си ръка,когато се обърнах не очаквах точно това. ХО лежеше до мен и ме гледаше със странна усмивка.

Все още си много сладка ,докато спиш.Каза го така спокойно и мило.
Знаеш,че ако някой разбере ще си имаме проблеми ,нали?
Чакай какво? Кой ,какво да разбере? Какво е станало ,докато съм спала?
~Кой,какво да разбере   Лон ХО? Попитах аз учудено,а той само ме погледна в очите сериозно. Боже какво сме направили?
Секунда по късно започна да се смее. Смехът му беше доста силен и огласи цялата стая.
~Чакай ,ти какво си помисли?
Попитаме той учудено. Явно е,че изражението ме издава .
~Нищо особено просто се чудя за какво говориш.
~Говоря ,че  часът е 7:20 сутринта и ти все още си в леглото ,принцесо моя!
~Само майка ми имаше правото да ме нарича така.
Казах здържайки се да не се разплача. Темата ми е болна,а този прякор даден ми от нея ме натъжаваше дори и да не бе адресиран към мен.
~ Извинявай,гиби не беше нарочно.Просто исках да ти кажа ,че закъсняваме.
Ясно бе ,че съжалява личеше си в очите му. Старата топла усмивка угасна ,а лицето му помръкна. Явно с моя коментар съм го засегнала.
~Извинявай,че ти направих забележка не бе нар... Чакай малко каза,че закъсняваме за къде ?
~Ама ти сериозно ли? За къде според теб закъсняваме?
Каза го така сякаш е голяма работа. Гледах го тъпо около 10 секунди,а той само ме гшедаше с усмивка ,която ми сгряваше сърцето.
~А ами незнам. За къде?
Той леко се одари с ръка по главата и ме погледна.
~Днес е 20 септември глупаче такова, а ние сме на училище след 20 минути. Ако искаш може да ставаш и да се оправяш ,защото до 10 минути трябва да сме излязли,за да не закъснеем.
Чакай малко вярно ,че днес е учебен ден, а ако закъснея от първият ми ден в новото училище няма да направя добро впечатление.
~ Защо не ме събуди по—рано Лон Хо вместо да седиш 5 минути и да ме питаш дали помня?
Почти му се разкрещях ,а той само ме погледна и каза:
~ Аз ли съм виновен, че спиш като пън? От 15 минути се опитвам да те събудя... Ама какво.
Мисля, че щеше да каже още нещо ,но аз вече бях на път към банята. Влязох вътре и си измих лицето. След това и зъбите излязох ,а той все още седеше на леглото ми.
~Може ли да излезеш трябва да се преоблека?
Казах седейки опряна на стената до вратата на банята. Той ме погледна и извади една лукава усмивка ,която ме стресна.
~ Хайде сега. Виждал съм те гола вече няма от какво да те е срам .
Какво ? Той какво?
~ Вън!
Извиках пре зъби . Той стана явно разбрал намека ми.
~Добре де излизам знай ,че имаш 7 минути да слезеш долу иначе тръгвам без теб.
Каза това и излезе през вратата. Мамка му имам само 7 минути как трябва да са достатачно ,за да се облека?
Отидох до гардероба си и извадих едни черни скъсани дънки на коляното,черна тениска с бял череп отпред и кецове. Супер оставаха ми 2 минути отидох до стола и взех тъмно лилавата си чанта и слязох доло. Огледах се и го видях седеше опрян на стената и гледаше часовника си.
~Точно навреме. Хайде сега да излизаме или ще закъснеем найстина.
Тръгнах ме през варата той ми даде знак с ръка да го изчакам тук на алеята ,а той се отделечи и зави зад къщата.  След минута докара мустанга отпред и ми отвори вратата от вътре.
~ Качвай се.
Стоях и го зяпах тъпо.
~Ако не се качиш ще закъснеем. хайде не хапя.
Качих се в колата и затворих вратата след себе си.Тогава той каза нещо под носа си ,но не го чух добре. Изведнъж ти се пресегна през мен и ме погледна. Замръзнах на място.
~Казах да си сложиш колана.
След като го каза хвана колана ми и го сложи. Отдръпна се към шофьорската седалка и сложи неговия. Запали колата и потегли. По пътя си мълчах ме . Никой не каза нищо,но един въпрос ме човъркаше. Защо той спеше до мен?
След 8 минути вече бяхме пред двора на училището. Слязох от колата,а той потегли напред, но защо? След секунда видях ,че паркира колата в края на улицата. Дойде до мен.
~Какъв ти е първият час.
~Ами незнам,мисля че е математика.
Казах аз и извадих програмата си от чантата. Точно така математика беше.
~Такам щом е математика трябва да се качиш на 2 етаж в 9 кабинет. Ще те заведа аз имам физика в 11 .
Качих ме се и той ме изпрати до вратата на стаята ми и.
~Късмет гиби.
Каза с лека почти не доловима усмивка и продължи към своя кабинет. Звънеца би и ме извади от транса, в който бях. Отворих вратата и влязох,а учителя влезе след мен .
~Ти трябва да си Габриела. Аз съм Парк Джимин. Моля представи се на останалите от класа.
Той не бе като другите учители, които познавам. Беше млад в 20 години навярно. Щом се изказа направи жест към съучениците ми ,за да се обърна и да се представя.
~Здравете аз съм Габриела и се преместих от Лос Анджелис.
Пригледаха ме странно всички,а след това се върнаха към предишното си занимание. Господина ми каза да седна и започнахме урока. Минаха още 2 часа и стана време за обяд тъкмо щях да изляза от стаята по английски, когато женски глас ме извика.
~Ти си Габи нали? Приятно ми е да се запознаем аз съм Хе Су.
Подаде ръката си за здрависване. Аз съм срамежлив човек ,но нямаше причина защо да нямам поне една приятелка тук.
~И на мен ми е приятно.
Казах докато стиснах ме ръце.
Хе Су~Искаш ли да обядваме заедно?
Попита ме тя с усмивка.
~Да, защо не.
След мойте думи тръгнахме към столовата. Взехме си храна и си потърсихме място. Няколко човека на една маса размахаха ръце във въздуха и извикаха леко името на Хе Су. Тя явно ги познаваше даде им знак ,че идваме и ме задърпа леко натам. Щом пристигнахме всички почнаха да ми подават ръце да се запознаем.
Джи Йон~Здрасти аз съм Джи Йон.
~Аз съм Габриела приятно ми е.
Синзин~Аз съм Синзин.
Минзи~Аз съм Минзи.
Дзивон~ Аз съм Дзивон.
След като се запознах с всички седнах . Започнах ме да говорим те ме разпитваха за Америка,но изведнъж всичко потъна в тишина,а всички погледи бяха насочени към входа на столовата. От там 7 момчета влязоха в синхрон. Чакай малко това не е ли Лон Хо? Но защо всички се държат така. Изведнъж забелязах,че групата момчета се насочва насам.