love is impossible (bg)

Болка(част2)

Редактирах миналата глава и я удължих. Ако не сте стигнали до тази сцена може да се върнете на (част 1) и да я погледнете ако искате.

-щом до сега му няма нищо ,аз лично ще го ОБИЯ.-последното го изкрещях ,а всички ме изгледаха странно и докато се усетят вече се затичах към стаята му мръднах доктора от вратата,а той падна силно на земята( това ще остави синини) и влязох съсе вратата както се казва. Хо се обърна в посока на звука и змръзна гледайки ме изплашен.
-Защо? Защо не искаш да ни видиш,а? Или не искаш да видиш мен така ли е?- не можах да сдържа сълзите си вече.- Ако не искаш да ме видиш поне остави тях да влязат.
Хо- Виж аз ...
-Спри Хо преди да кажеш нещо ,за което ще съжаляваш после.
Тъкмо се обърнах да си тръгно,но изведнъж всичко ми причерня. Ставаше често ,но не му обръщах внимание,но сега бе различно. Продължих да вървя макар и нищо да не виждах само се подпирах на стената.
Хо- Габи, изчакай секунда само.
Вече бях почти излязла от стаята му той ме викаше,но не му обръщах внимание. Вече краката започнаха да омекват и не можах да се задържа. Строполих се на земята ,а зрението все още бе същото . Всичко беше черно. Ставаше ми трудно да дишам. Слухът му заглъхна и чувах едва едва.
-Въздуха на-на-теж...
ГТХо
След като се събудих се чудех къде съм. Чакай малко сетих се. Срязах си ръката,но след това нищо. Огледах се . Ясно в болница . Един доктор влезе и ми каза всичко.  Значи Габи ме е довела,но защо? Едва ли  и пука за мен. Чувствала се е длъжна.
ДОК.-Ам господине ваши приятели и момичето са отвън да ги поканя ли да влязат?
-Все още не твърде изморен съм по-късно нека влязат.
Доктора се поклони и излезе. Чух виковете на Габи. Ахх забога какво прави? Защо крещи? Чух сгромолясване и вратата се отвори.Габи?
Габи- Защо? Защо не искаш да ни видиш,а? Или не искаш да видиш мен така ли е?Ако не искаш да ме видиш поне остави тях да влязат.
Хо- Виж аз ...
Габи- Спри Хо преди да кажеш нещо ,за което ще съжаляваш после.
Обърна се и започна да излиза докато се държи за стената. Но защо би се разплакала ако не и пука за мен. Или аз схванах грешно всичко. Трябва да говоря с нея. Нещо не е наред защо се движи така. Ще говоря с нея още сега. Станах от леглото и се запътих към нея. Почти я настигнах ,когато тя падна. Затичах се към нея и застанах пред лицето й.
Габи- Въздуха на-на-теж...
Това е последното ,което сеопита да каже преди да се отпусне и падне в прегръдката ми. Но какво й стана?
-Докторе какво й е?
Док- Немога да кажа нищо без нейното разрешение,но ако можех щях наистина. Сестра...
Той вдигна ръка към една от сестрите и й направи знак да дойде. Тя се огледа и взе първата празна носилка,която видя. Дойде до нас и я качиха отгоре.
Кихьон- Пич ръката ти.
Изражението му бе разтревожено. Погледнах на долу и видях ,че бинта ми е покрит с кръв.
-Хьх, о това ли нищо ми няма споко.-казах възможно най-обедително,но явно не ми вярват.
IM- Не лъжи. Сега ще викна доктора ти влизай вътре и лягай на леглото иначе ще те сритам яснен ли бях.- каза ми настоятелно.
-Добре де,добре влизам,но първо кажи ми ако доктора каже нещо за нея моля.
IM-Добре обещавам само влизай вътре и да неси мръднал.
-Обещавам.
След думите си влязох в стаята и легнах на леглото. След около 5 минути IM влезе с чаша вода и странно изражение.
-Какво има?
IM-Ами аз такова донесох ти вода.
-Виждам. Защо се забави?
IM- Ами Габи тя...
-Тя какво IM?
IM- Тя има болимия.
-КАКВО?-Не,не това не е истина.-ОТ КОГА?
IM-Доктора каза,че е от скоро.
Сложих ръцете си върху лицето.-Каза, че и е причерняло ,защото е променила изведнъж хранителнителните си навици и е била под стрес. Хо какво е станало в къщата? Как се сряза?
-Бях под душа и се опрях на една от страните,а тя се счупи това е.- мразя да го лъжа ,но ще се притесни ,а е много непоносим когато се притеснява за някой от групата.
IM- Добре доктора ще дойде да ти оправи ръката всеки момент аз излизам ,чао.
-Чао.
Той излезе най-накрая. След малко и доктора дойде. Смени ми превръзката и излезе.
Трябва да я видя. Станах и се запътих към вратата. Излязох и отидох на рецепцията да попитам за стаята й.
-Извинете ,в коя стая е Габриела Джун?
-3 етаж стая 709.
-Благодаря.
Качих се горе и застанах пред стаята й. Гледах я през прозореца. Спеше си сладко,сладко. Как ли си сега? Дали аз съм виновен за състоянието ти? Ъгххх какво направих заради мен си тук? Една сълза падна от дясното ми око.
-Обичам те.-измърморих си под носа.
Обърнах се и отворих вратата. Влязох вътре,седнах нас стола до леглото и хванах ръката й.
-Съжалявам за всичко. Аз съм виновен.
Наведох глава и я опрях върху ръцете ни.
Габи-Хмх. Къде съм?
Вдигнах рязко глава и я погледнах.
-В болницата. Припадна.
Габи- Защо си тук? Нали не искаше да ни, чакай  да Ме видиш.
-А ти кога щеше да ми кажеш ,че имаш болимия?
Ококори очи.
Габи-........!?
-Трябваше ли IM да ми го каже ,а?

Хей хора втората част е готова. Сории че е така,но съм болна вече 4 дни и мозъка ми не функционира и пиша без дори и да чета глупоста ,която съм написала. Кажете в коментарите какво мислите дории и да не са добри. И как да продължа историята зациклих напълно. Лека нощ.