love is impossible (bg)

Намерих те.

~Намерих те. Притесни ме до смърт.
Чакай кой бе това дали не е господинът по математика,но защо ме е търсил. Какво ставаше тук днес се запознахме ,а вече ме търси.
~Но,но господин  Джимин защо ме търсите?
Джимин~ Защо ли? Видях случката в столовата. След като ти си тръгна той се сби с Шолну. Започна да крещи и да те търси,но го викнаха при директора и ме помоли да те потърся.~Каза всичко на един дъх. Боже този човек поема ли си въздух въобще. От къде се познават тези двамата? От толкова сълзи ме болеше главата и в момента ,в който се опитах да стана ми причерня. Усетих как падам на земята и си удрям главата, и ръцете на някого ме дигат като булка  вероятно е господин Джимин.
Събудих се от остра светлина идваща навярно от прозорец. Разтърках си очите,за да оправя зрението си ,когато чух мъжки глас.
~Гиби съжалявам наистина. Аз съм виновен за всичко. Няма проблем ,ако не искаш да ми говориш повече.
Звучи като Лон Хо. Той е тук ,но защо. След като зрението ми се пооправи погледнах в посока на гласа и видях Лон Хо да лежи до мен. Защо все се събуждам в тази ситуация.
~Какво искаш? Не разбираш ли от намек?
~Знам, че аз съм виновен за всичко.
~Значи знаеш ,че съм ти сърдита.
~Да, и то много добре.
ГТНЛХ
След като я целунах тя избяга ,я Шолну започна да говори против нея. Кипна ми и започнах да му крещя ,а той ми отвърна и така се стигна до сбиване. Чух как директора извика имената ни и ни викна в кабинета си. Явно е видял боя на камерите. По коридора срещнах Джимин ние сме приятели от години. Той е по голям от мен и за това ми е учител по математика. Супер,а?
~Джимин, моля те намери Габи. Нова е тук и ще се изгуби някъде. Моля те потърси я.
~Да,да добре сега ще си взема нещата и ще я потърся.
Той се отдалечи и влезе в учителската стая, а аз се запътих към дирекцията. Както и очаквах чете конско 10 минути как ,ако имаме проблеми да ги разрешаваме извън училище. След като излязохме от дирекцията си взех нещата и тръгнах да търся Габи. Прибрах се до нас ,но я нямаше . Къде е? Агх тъпак защо го направи? Защо я целуна? Проснах се на леглото ми и не се усетих кога съм заспал. Събудих се от досаден звук ,чакай това е телефона ми. Просегнах се и погледнах кой е . Беше Джимин.
~Какво става?
Попитах аз ,а той бе леко задъхан ,но защо?
~Намерих я. Беше в един парк ела след 20 минути в нас.
Щом чух ,че я е намерил ми олекна. Станах и се качих в колата си. След 9 минути вече бях там. Видях,че и неговата кола е там супер значи няма да го чакам. Отворих вратата сякаш съм си у нас и се качих в неговата стая. Там тя лежеше на леглото а той излизаше от банята.
~Гиби.
Казах с видимо облекчение в гласа си.
~Спокойно добре е просто не иска да дойде на себе си, плачеше много и припадна. Качих я в колата и я докарах тук. Ти добре ли си?
~Не е важно.
Минах по близо до леглото и седнах на него. Приближих се до нея и започнах да я галя по главата.
~Виж Лон Хо Защо не останете да пренощувате  тук късно е. А ще спя в хола.
~Сигурен ли си? Няма проблем да се приберем.
~Няма спокойно. Айде лека от мен.
Щом каза последната дума се завъртя и излезе от стаята. Наместих се още по близо до нея беше ми студено и ни завих с едно одеяло. Сутринта трясък от кухнята ме събуди в 7:58 за бога какво прави Джимин пък сега. Погледнах към Габи тя все още спи. Странно това е 2 път ,в който се будим така.
~Съжалявам наистина. Аз съм виновен за всичко. Няма проблем ,ако не искаш да ми проговориш повече.
~Какво искаш? Не разбираш ли от намек?
Каза го така студено. Наистина ме заболя от държанието й ,но си го заслужавах заради вчера.
~Знам, че аз съм виновен за всичко.
~Значи знаеш ,че съм ти сърдита.
~Да, и то много добре.
Усетих как нещо топло се спусна по лицето ми . Чакай да не е сълза. Побързах да я истрия преди да я види ,но не ми се получи.
~Чакай, да не плачеш?
~Не, така ти се струва ясно.
~Спокойно няма да кажа на никого.
~Надявам се.
ГТНГ
Погледнах го и видях как една сълза се стече от окото му. Побърза да я истрие ,за да не я видя,но не му се получи.
~Чакай, да не плачеш?
~Не, така ти се струва ясно.
~Спокойно няма да кажа на никого.
~Надявам се.
Позагледах се в лицето му  с усмивка и тогава забелязах,че долната му устна е сцепена. Наистина се е сбил с Шолну.
~Е, добре ли си?
~Да ,защо?
~Ами не те ли боли долната устна?
~Не,защо?
~Ами имаш рана.
Изглежда изненадан. Непомни,че има рана.
~А ,да вярно. Нищо ще ми мине след ден,два.
Каза го сякаш е нещо нормално. Не му пукаше особено. Личеше си.~Ти добре ли си? Джимин ми каза за удара по главата.
Пукаше му дали аз съм добре ,но за неговата рана грам не му дреме. Защо?
~Да нищо особено.
Изправих се с огромни усилия главата ме цепеше адски и не остана незабелязано от негова страна.
~Защо ме лъжеш пак? Не си добре личи си.
Той стана от леглото и отиде в банята след секунди излезе с аптечка и седна до мен. Извади спирт, марля и още нещо ,което не знаех какво е. Започна да маже марлята със спирт и ми дръпна леко главата към него. Започна да почиства раната на челото ми от срещата с асфалта. След това извади нова марля и я намаза с незнайното лекарство. Доближи я до раната и исъсках от болка . Мамка му това щипе.
~Малко ще щипе.
Каза той малко по късно не мисли ли?
~Неможа ли да ми кажеш и утре.
Изрепчих му се .
~Готово е спокойно.
Отдръпна марлята от главата ми и я изхвърли заедно с предишната в кошчето до нас. Забелязах ,че се усмихна леко и раната на устната му се отвори. Той облиза лека кръвта и тръгна да става от леглото. Е ням да стане хванах ръката му и го дръпнах назад. Той залитна и легна на леглото пак.
~Не си мисли,че ще се измъкнеш така лесно.
Той ме изгледа въпросително все още ли не е загрял. Издърпах аптечката от ръцете му и я отворих. Извадих същите неща 2 мерли,спирт и онова лекарство явно става за всички видове рани. Да се надяваме. Той опита да стане ,но направих знак с ръка да стой мирен и го изгледах заплашително. Той се върна на мястото си и отвори леко уста ,за да ми е по лесно. Сложих от лекарството и доближих до устата му. Направи същата реакция като моята,а аз се засмях.
~Ще щипе .
Подадох същия отговор като него ,а той ме изгледа на кръв.
~Ще трябва да те накажа за това ,че ме копираш . Знаеш ли?
~Не, няма.
Отсекох аз .
~Да видим ли?
~Хайде.
Не усетих кога се доближи до лицето ми. Стой на сантиметри от лицето ми. Идваше ми да го целуна. Немога да си избия от главата вчерашната целувка. Усетих как сърцето ми щеше да изкочи от гърдите ми. Бузите ми започнаха да горят ,а той да се смее . Явно съм червена като домат.
~Лон Хх...

Здравей ,ако четеш това значи следиш историята ми. Благодаря ти . Съжалявам ако има грешки и за това, че не пиша тиретата. Истината е ,че нямам тире на клавиатурата съжалявам. А ако някъде има то е от коректора,който поправя ужасно. Следващата глава ще я кача до края на седмицата. Приятно изкарване на празниците.