love is impossible (bg)

I adore you!

-Не те обичам,защото...
-...-мълчеше и ме гледаше тъжно.
-Защото те обожавам от дъното на душата си Габриела!
-Ще те убия Хосеок! ЩЕ ТЕ УБИЯ!-каза опитвайки да докопа вратът ми ,за да ме удуши.
-С-спо-койно д-де.-казах едва едва ,защото ми докопа врата.
-Защо ме плашиш така?-каза пускайки врата ми.
Разтрих мястото,на което ме беше хванала. Сякащ все още усещам ръцете ѝ върху него.
”Проклета момиче!” помислих си и се засмях.
-Яяя! Какво е толкова смешно ,а?-попита ме раздразнено и леко бутайки ме с ръка по рамото.
-А! Не, нищо. Просто си много следка, когато си бясна.
Засмяхме се и двамата. Сложих едната си ръка на бузата ѝ и я целунах и разбирасе тя веднага ми отвърна. Целувката беше нежна ,но стана по груба по моя вина. Изведнъж тя се отдръпна от мен и ме погледна.
-Лон Хо, мисля че това вчера ти стига за сега.
-Съгласен . Не искам да ти причиня още болка.
Въздъхнах и я прегърнах.
Седяхм така около 5-10 минути в мълчние, но не беше от онова неловко мълчание,напротив беше от, онова което всичко се изказва по възможно най-правилният начин. Без нито една изказана нс глас дума,без нити един издаден звук, без нито една 2смислица. Всичко бе перфектно ,но разбира се съдбата е кучка и трябваше да провали момента.
Телефонът ѝ извибрира и тя го взе в ръце. Започна да чете нещо и настроението ѝ замина на кино.
”Какво толкова е станало?”
Питах се зяпайки я. Щом се усетих отчестих поглед ,прочистих гърлото си и попитах.
-какво има?
-Ами най-добрата ми приятелка ще идва утре.
-И проблемът е...-попитах видимо учуден.
-Ами брат ѝ също ще е с нея.
Стегнах се и сложих покер лице с цел да прикрия ревноста си и, това че бях адски бесен.
-Брат ѝ е... Виктор.
Чакай малко виктор...

Съжалявам ако има грешки утре ще я редактирам ,защото преди около час се върнах от пътуване и чак сега успях да докопам интернет. Лека нощ от мен.