love is impossible (bg)

Всичко е както трябва да бъде...

-Ами брат ѝ също ще е с нея.
Стегнах се и сложих покер лице с цел да прикрия ревноста си и, това че бях адски бесен.
-Брат ѝ е... Виктор.
Чакай малко виктор...

Но не е ли, този който бълнуваше ,че ме убива. И защо тя е с такова изражение? Имало ли е нещо между тях двамата?

-Кой точно е той? Кажи ми, само ако искаш разбирасе...

Тя се обърна към мен и ме погледна,и се усмихна по нейният си изумителен начин. Аз от своя страна забих главата си в посока на одеалото ни всякаш е най-интересното нещо на света.

-Той... започна бавно тя и избърса сълзите,които си бяха направили път по лицето ѝ- е момчето, в което ...-направи кратка пауза- ,в което бях влюбена.

”значи така!” помислих си,но изражението ми сигурно ме е издало, защото хвана лицето ми ,което седеше наведено и ме обърна ,така че да я погледна в очите .

-Подчертавам БЯХ!  Беше просто ,нещо което е било писано да стане ,за да мога да те срещна пак след толкова време. Да осъзная ,че те обичам повече и от себе си. Обичам те и никой няма да го промени!.. -каза все още усмихнала се ,а щом спря да говори я целунах с цел да ѝ покажа ,че аз я обичам също толкова много.

-И аз те обичам Габриела.- казах след като се отделих от нея с всички усилия да не я целуна пак.

Прегърнах я и ни завих. Тя облегна глава на гърдите ми и започна да се унася , а не след дълго заспа.

-Няма да позволя на никого да те нарани... НИКОГА!-прошепнах придърпвайки я към себе си и започнах да се унасям.

За момента всичко е така както трябва да бъде!
Ти си с мен и нищо друго не е от значение. Не искам да те оставям до последния си дъх дано и ти да си на същото мнение ,защото без теб аз съм нищо...

Съжалявам за огромното забавяне ,но редактирах (и все още редактирам ) Escape. Ще се опитам да кочвам по -често, а за сега лека нощ/ лек ден...