love is impossible (bg)

Познаваме ли се?

„Ще видиш ”това бе последното ,което баща ми каза преди да вдигне куфара си и да тръгне сам към изхода. А аз стоях вцепенена и се опитвах да асимилирам думите му. Около 3 минути след това усетих ръка на рамото си стреснах се и трепнах. Чу се лек смях зад мен явно човека усети това трепване също. Понечих да се обърна и видях лице,което ми бе до болка познато ,но не знаех от къде, колкото и да се опитвах да си спомня не успявах,просто седях и зяпах спукващото се от смях момче.
—Гибиии,найстина ли се изплаши?~Едва успя да се държи сериозно ,за да каже това изречение,но секунди след това пак се смееше.
—Амм,познаваме ли се? Изглеждате ми много познат и защо ми казвате гиби ? Всички знаят че мразя този прякор.
Казах сопнато и усмивката му угасна на момента.
—Не ме ли помниш? Та разбира се,че ме помниш беше на 6.~Каза той припомнил си миналото явно. След секунда ме погледна с усмивка,не като предишната ,а топла и приятна. Не знам какво стана пулса ми се ускори,а краката ми се подкосиха. Щях да падна на земята ,когато усетих топлата му ръка да обхваща талията ми. Секунди по късно вече бях здраво стъпила на земята, момчето все още ме държеше ,но този път бяхме по близо един до друг пак се бях втренчила в него. След около минута той наруши нелофката тишина, в която бяхме попаднали.
—Все същата си си непохфатна,но мислех ,че ти е писнало вече да ме зяпаш така стига минаха само 10 години.
Какво тогава съм била на 6,ами да тогава за последен път съм идвала в Корея. Отдръпнах се от него и го огледах добре ,но пак нищо ,да не би да ме е объркал с друга на име Габи?Възможно е нали?
ХО:Стига наистина ли не ме помниш? Аз съм Хо.~Каза той леко разтревожен незнайно защо.
Чакай малко това изражение ме накара да се опомня та това е ХО от MonstaX,но от къде се познаваме?
Г:Чакай малко,та ти не си ли ХО от MonstaX? Но от къде ме познаваш и... Той сложи ръката си пред устата ми взе куфара ми и ме повлече към едно черно ферари отвори вратата до шофьора и ми каза да се качвам. Направих го ,той затвори вратата и изтича към багажника метна куфара ми и се качи на шофьорското място. Почна да търси ключовете си притеснено . Пребърка всичките си джобове,но не ги намери. Удари по волана бясно.
ХО:Мамка му.~ Изруга той през зъби.
Г:Какво има?~ Попитах аз ,а той се обърна рязко към мен.
ХО:След като каза името ми 2 момичета се обърнаха и тръгнаха към нас. Вероятно щяха да искат снимка или автограф,щяха да те разпитват от къде ме познаваш и т... Мамка му идват насам.~След като ги видя опита да се скрие в яката на якето си,но не се получи беше твърде къса. Опитваше пак и пак,но неставаше извърнах се леко и погледнах през рамо,за да видя къде са ,бяха на около 5 метра от нас. Не знам какво става,но ако те ме видят с него имам предчувствието,че няма да е хубаво и за двама ни. Щом видях ,че идват към нас се обърнах,но ХО се беше доближил почти до мен чух го как диша,но все още бях съсредоточила погледа си над 2 момичета. Тя се обърнаха към колата ХО се отдръпна ,за да не го ударя когато чух едното момиче:
1момиче: Хе, лулу това не е ли колата му?
2момиче:Да мисля,че е тя.
Как въобще знаят,че колата му е форд мустанг 69? Та от къде аз знам ,че това е модела на колата му? Осени ме аз знам ,защото съм му фен личеше се ,че и те са толкова съм отвеана. Бяха на около метър и половина ,не знаех какво да правя просто ще действам импулсивно. Обърнах се ХО все още бе близо до мен приближих се до него ,а той ме погледна по начин по ,който ме разтопи на седалката.
ХО:съжелявам много за това ,което ще направя Гиби.
Г:Защо пак този пряк....
Какво по дяволите става,той,той ме целуваше по бузата прекалено близо до долната ми устна придържайки в шепи лицето ми. Макар и да не бе реална целувка я почувствах като такава сърцето ми щеше да изкочи от гърдите ми.
2момиче:Мили не виждам добре,но май не са те.
1момиче:Да, май си права.Да тръгваме ли?
2момиче:Да хайде.
Щом чух това се успокоих,но какво по.... ХО все още бе в същата поза от преди малко.
Г:Х.....
Явно го стреснах,защото залитна настрани.
ХО:Много,много съжалявам наистина просто не иска...
Прекъснах го аз преди да изръси някоя глупост и да ме вбеси.
Г:Няма проблем ,но да не се повтаря.
ХО:Съсигурност ,обещавам.
Той се отдръпна и се огледа явно търси ключовете. Започнах и аз да се оглеждам,а ето ги на таблото пред него ,а той все още не ги забеляза.
Г:Ето глупи.~Посочих му ключовете.
ХО:Колко обичах да ми викаш глупи. Липсваше ми. ~Секнах се точно преди да пъхне ключа напълно~Така де ,в смисъл да ме наричаш така.
Изчерви се повече и от домат докато го казваше. Реших да го подразна.
Г:Значи аз не съм ти липсвала, така ли?
ХО:Нямах това предвид.
Г:Знам споко.
Въздъхна тежко той. И ме погледна с облекчение.
ХО:Радвам се.
******************************
                След 20 минути
Тъкмо бях се онесла,когато ХО
ме побутна леко ,но много ми се спеше и не му обърнах внимание.Той излезе от колата супер ще е по тихо. След секунди вратата,на която се бях ублегнала се отвори. Не исках да си отворя очите може би ако види ,че не си отварям очите ще ме остави на мира .
Бях мнооого изморена от полета и ми се спеше адски много. Изведнъж усетих как ръцете ми се увиват около мен. Първо си прокара дясната ръка под колената ми ,а лявата по гърба ми и ме дигна като булка. Вървеше около 3 или 4 минути ,след което отвори някаква врата .
Чу се нежен женски глас ,личеше си че е възрастна жена.
Възрастна жена:ХО момчето ми,защо пак си я понесъл така.
Чакай какво ПАК .Кога ме е носил така
ХО:Няма проблем бабо Джуйон. За толкова години все още си е лека.
ВЖ:Знаеш къде е стаята й, нали?
ХО:Да, помня.
Усетих как и се поклони леко и започна да се качва по стълби мисля. Отвори друга врата и леко я ритна с крак ,за да я затвори явно. Направи няколко крачки и се наведе след това усетих нещо меко явно ме е оставил на легло.
Тръгна да ме пуска,но не искам тъкмо ми стана топло ,а леглото е студено.
Г:Моля те,остани.~Казах аз докато стиснах ръце около врата ми.
ХО:Не би искала да си с мен в едно легло ,повярвай ми.~Каза го провлачено със забит в земята поглед. Стана от леглото и понечи да си тръгне ,когато хванах ръката му.
Г:Моля ,страх ме е сама.~Казах го с тъжна нотка в гласът си.
Той не помръдна. Явно не стана,нищо. Обърнах глава на другата страна докато все още държах ръката му.
Г:Извинявай,че те зад.....
Не можах да довърша ,защото го усетих как ляга до мен. Завъртях глава и го видях той наистина бе легнал до мен и не пускаше ръката ми,точно обратното хвана я дори по здраво от преди. Сложи а заедно с неговата върху релефния си корем не бях забелязала ,че има плочки ,чакай знам това има доста негови снимки, на които се виждат. Повдигнах глава и я поставих на гърдите му. Усетих как сърцето му се забърза. Беше приятно.
Не съм усетила кога съм заспала.
Отворих едва ,едва очи бе доста по тъмно явно е късно вечерта. Понечих да си разтъркам очите,но нещо спря лявата ми ръка. Когато се обърнах не очаквах да видя точно това.....
    

Надявам се,че историята ми ви харесва. Моля след като я прочетете дайте своето мнение .
Мерси много.