Face to Face

Чудовище !

Г.Т.Д (Гледната точка на Джимин )
Бяха повече хора от колкото се бяхме разбрали . Това ме притесни другите също . Изведнъж се появи Марсел . Джунгкук много държеше на него той го превърна , обичаше го като негов син ! След това се появи един ловец , който ни хвана и изгори града . Трябваше да бягаме и оставихме Марсел  ... Незнаех , че е жив .... Кук го преживя доста трудно . Зад него бяха всички върколаци . Той се приближи към нас заедно с другите вампири .
Марсел : Радвам се да ви видя ! Някога не можахме да се сбогуваме ! Нека отпразнуваме завръщането ви ! - погледнах към Джунгкук . Той отиде при Марсел и се прегърнаха . Всички започнаха да пляскат и да идват към нас . 
Джунгкук : Толкова се радвам да те видя ! Незнаех , че ти оправляваш града .
Аз : Да Марсел как оцеля след пожара ?
Марсел : Сега нямаме време нека ви настаним в моя квартал където всичко е и ваше !
Рап Монстър : Хайде !
Тръгнахме към квартала на вещиците ... Квартала на магията ! Някога вещиците бяха много могъщи , но сега ... Като ги гледам само забавляват туристите и не правят никакви магии . Марсел и хората му ни заведоха в едно огромно имение . Казаха ни да се настаняване където искаме и ние започнахме да си избираме стаи .......

Г.Т.Д (Гледната точка на Джунгкук )
Леле гордея се с Марсел , че е поправил града ми . След като ловеца го изгори Незнаех дали някога ще може да съществува отново ... Докато приятелите ми върнаха отзад той ми обясни , че е забранил на вещиците да правят магии , направил е книга с правила  която ако някой нарушат правилата ,му ще умре . Също ми каза , че е прогонил върколаците освен единствения клан с който трябваше да преговаряме ....Избрах си стая и звъннах на Ейдън . Вдигна . Казах му да ми даде Сузи и след малко той ми я даде .
Сузи : Кажи Джунгкук ?
Аз : Какво правиш ?
Сузи : Лежа ...
Аз : Супер искам да си събереш багажа и нека Ейдън те доведе при мен . В Ню Орлиънс , Северна Америка .
Сузи : З-защо ?
Аз : Ще говоря с другите да се пренесем тук . Оказа се , че града е на приятеля ми Марсел .
Сузи : Не искам . Тук е семейството ми ! Знам , че не разбираш  , но ми остана само майка ми ! Моля те не ми го причинявай . Аз съм ви жива кръвна банка и го приех ! Не ми отнемай единственото което ми остана . -чувах плача ѝ .
Аз : Ще ти звънна после .- казах и затворих .
Излязох от стаята и пред вратата на стаята ми видях един от подчинените на Марсел да подслушва . Той явно се изплаши , защото избяга със супер скорост . Реших да не му обръщам внимание ..... Продължих по коридора и видях мойте хора на диваните в хола . Седнах при тях ....