Ugly |Yoonmin

•Chapter 2•

- Добра работа, Юнги хьонг! - поздрави го Джимин, нахлузвайки дънкито и шортите си.

- Да, ти също не се представи толкова зле. Добра работа, Джимин. - отвърна съвсем неизантересовано Юнги, слагайки и последната дреха на тялото си, а именно ризата, сгъвайки ръкавите, за да му е по-прохладно.

Момчетата станаха от леглото, започвайки да събират презервативите от леглото и естествено хвърляйки ги в близкото кошче за боклук. Работата всъщност се оказа по-приятна от очакваното. По време на интимната им сцена те дори не усетиха камерата, която постоянно се разкарваше напред назад около тях, увеличавайки се понякога към половите органи на момчетата и лицата, които бяха здравата изпотени. Естествено всичко беше въпрос на работа. Двамата не изпитваха никакви чувства.

Единственото нещо, което беше усещано от Джимин бе приятелчето на Юнги и здравите забивания в него, но това вече е друга история.

- Юнги хьонг! - изхленчи Джимини, приближавайки се до хьонга и го прегърна в гръб, слагайки главата си на рамото му - Мислиш ли, че съм красив? Днес доста хора ми казаха, че имам хубави и изваяни черти на лицето и тялото!

"По-скоро приличаш на блъснат в мутрата.." - изсъска наум Мин, махайки се от прегръдката без да казва нищо.

Джимин се усмихваше по толкова сладък начин, очичките му стояха леко затворени и малко по-дръпнати от обичайното, но това го правеше страшно чаровен, а тази черта доста привличаше момичетата и момчетата. Нека кажем, че е разбивал доста сърца заради мръсната си уста, защото все пак той не е "господин милички думи и личице". Той можеше да се опише по доста начини - мил, чаровен, добър приятел, прекрасен, ала истината бе, че той е едно срамежливо момче, което в речника си имаше единствено мръсни и груби думи, които използваше в професията си.

Професията на порно звезда.

За жалолст Юнги беше почти същата откачалка като него. Пред камерата се държеше като непукист, животно, желаещо тялото на Парк, груб, същинско татенце, ала зад камерата можеше да се опише единствено като срамежливо момче, което си е построило ограда, пълна с аутизъм, с която си подпомага в живота и дразни приятелите си. Зад сцената..той просто не беше такъв! В доста случаи хората го плюеха заради това, че изглежда груб и безчувствен заради лицето си, но той самия бе точно обратното на казаните думи. Уви, малко хора знаеха за това.

- Хьоонг! - Джимини отново започна да се лигави пред Мин, включвайки и любимото си бебешко тропане на крачета - Отговори ми! Красив съм, нали?

- Не, Джимин. Не си красив. Приличаш на жаба, излязла от калта. Доволен?

Без да му пука за реакцията на дребосъка, хьонга напусна снимачната стая, хващайки първия автобус за улицата, на която той живееше. За жалост от толкова "бързане" Юнги забрави да си вземе заплатата, което значеше, че скоро няма да успее да си плати сметките за тока и водата.

От друга страна Джимин го изгледа по толкова разочарован и тъжен начин. Миличкия, той просто искаше да бъде признат от човека, с който щеше да се чука от сега нататък, но уви, мечтите са безплатни.

Юнги нямаше жалкото намерение да произнесе думите "красив си", защото дефакто той не ги мислеше.

В неговите очи Парк Джимин бе един грозник, пълен с лицемерие. Но уви...грешеше.