- Джихюн! - извика Джимин, качвайки се притеснено по стълбището, което водеше до осмият етаж на жилищната сграда - Брат ми, за бога! Отвори шибаната врата!
Да, Джимини имаше по-голям брат на име Пак Джихюн. Двамата живееха в един блок, но на различни етажи, защото нека просто кажем, че двамата понякога не се понасяха, а освен това и Джимин правеше доста пакости и Джихюн просто трябваше да го наглежда постоянно. Все пак няма нищо по-силно от братската любов, нали? Е, тук таме с някой бой и караници за това кой, къде и с кой ще излиза, но това бяха само малки камъчета по пътя.
- Хьонг, отвори! Трябва ми съвет! - по-малия започна да звъни на звънеца най-гагло, след което включи и малко тряскане с юмрук по вратата.
- Млъкни! - извика брат му от отсрещната страна. Той отвори рязко вратата си и посрещна мъничкия си брат с викове и крясъци . Досаден си!
Обликът, с който Джимини бе посрещнат от брат си беше покъртителен. Разрошена коса все едно е имало някакъв феномен, кървясали очи, леко треперещо дясно око, сива тениска върху която имаше петна от кетчуп и маьонеза, предполагаемо, боксерки на Патока Дафи и един бос и един с чорап до глезена крак, на който като рисунки имаше парчета пица.
- Хьонг, трябва ми помощ, съвет, нещо, с което ще мога да се извиня на един непукист , който е и аутист!
- Просто влизай и разказвай, че бабата от съседния вход ще започне да ми държи сметка.
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
