- Да му се обадя ли? Не, не, не.. Ще му пиша! Но той ме е блокирал.. Ъмм, ъмм, ще му пратя съобщение чрез гълъб!
- Прекаляваш..
Блондина се разпростя на леглото на по-малкия и отново се вгледа в празната точка на тавана, близалката, с която си играеше накрая се озова в устата му, ближейки я. през това време Юнги обикаляше помещението за двадесет и осми път, скубеше се за косата, хапеше устните си раздразнено, нервничеше през цялото време.
В главата му имаше една единствена ( и очевидно досадна) мисъл - дали да си прави труда да спечели Пак Джимин или да го зареже най-безцеремонно и да си продължи живота без излишни главоблъсканици.
- Ях! - изкрещя незадоволително Уонхо - Прекалено много мислене, главата ми изпуши! Виж, нали той ти беше противен, грозен, не твой тип, какво се случи?
Погледът на зеленокосия блуждаеше навсякъде - прозореца, бюрото, компютъра, храната на бюрото, Себастиан и Хьонгуон, които стояха сгушени и си почиваха, навсякъде, но не и към телефона или Уонхо.
- Ебах си майката, това стана..
Юнги се тропна на земята, въздъхна и грабна купата със сладкиши, която стоеше на земята. Дали човек може да се натрови с бонбони и шоколад?
- Зарежи го, просто е.
- Не искам тази история да завърши с нещастлив край, Уонхо, разбираш ли?..
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
