Болка. Гръдния кош на Джимин се запълни с една огромна язва, причиняваща му болка, която се бе разпространила из половината тяло, даже и повече. От очите му малко по малко започнаха да се оформят сълзи които накрая почнаха да капят от лицето му, падайки върху дънкино му и оставяйки дири след тях си.
- Джимини? - ментово зеленокосото момче клекна пред по-малкия, подпря ръце на колената му и го погледна, съчувстваше му. Тези очи, пропити с болка, празни, черни като в бездънна яма, нямаше начин да се объркат. - Аз.. Съжалявам..
- Хьонг, не си виновен. - брюнета погледна надолу, съчета погледите им в едно като под ключ, сълзите продължаваха неспирно да капят, а това късаше сърцето на Мин, който захапа устна и с палец погали малка част от крака на приятелят си.
Дали имаше начин да го успокои? (макар че Юнги меко казано не го биваше в тези неща и вероятно щеше да завърши неловко и за двама им)
- Ела, нека помогна с нещо. Искаш ли да се позабавляваме с ориза и брашното и да си устроим малка битка в кухнята?
Джимини избърса сълзите и се потърка за нослето, спирайки насъбралите се сополи. Макар и малко по-тихичко от очакваното той прошепа едно "направи го, разсейвай ме" и се надвеси към лицето на Юнги, обърквай го с този си рефлекс.
- Ще направя всичко, само искам да си щастлив.
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
