•Chapter 21•

717 154 12
                                    

- Дали не попрекалих? - Юнги сложи пижамата си и остави телефона на малката масичка в хола. - Чувствам се виновен..

По-големия тъкмо разтребваше масата от вечерята, която се състоеше от една лека зелена салата с маслини и репичка и малко домашно направен кимбап по рецепта на баба му. Той извъртя очи и леко изпъна устата си в права линия и погледна Мини по такъв начин, сякаш бе задал най-тъпия въпрос на света. Какво глупаче само.

- Ти чуваш ли се бе!? Никаква милост за този..този използвач на чужди пари! - момчето размята агресивно ръце във въздуха, не обичаше когато Юнги показва миличката си страна. Все пак човек рано или късно трябва да си получи заслуженото!

- Тогава няма смисъл да поддържам с него контакт. Той е нищо. Той... Той е жаба.

- Май така ще е най-добре..

"Поне да му кажа едно довиждане.."

Ugly |YoonminWhere stories live. Discover now