•Chapter 56•

607 137 21
                                    

- Досаден си! - измрънка недоволно Джимин.

- А ти пък не си оставяй слюнките по перфектно изчистеният ми диван! Аа няма тука микроби да развъждам! - Юнги веднага го скастри, замервайки го за пореден път с пухкавичката (и очевидно невинна) възглавница, която всеки път попадаше вършу лицето или топките на Джимин.

- Ама ти наистина си --- Мамка му, това боли!

- Джимине, повярвай ми, това е чистата ми омраза към теб.

- Да, успех да ме накараш да ти повярвам.

"защо се влюбих в такъв грозен, грозен, грозен идиот.."

- Знаеш ли, ще си го кажа. Нямам какво да губя.

Мин си пое дъх, остави възглавницата на мястото и, след което хвана по-малкия за раменете здраво, стискайки силно.

- А-аууч..

- Джимин, обичам те.

Ugly |YoonminWhere stories live. Discover now