- Значи казваш, че този си Юнги в момента ти е бесен заради шегата със заплатата му? - попита по-големият, отпивайки голяма глътка от еспресото си.
- Да, обичам да го разигравам, но този път май попрекалих.. - тежка издишка излезе от устните на Джимини, погледът му се заби в направените за него сандвичи с месо и домати, но в момента нямаше грам апетит, за да ги яде. Чувстваше се виновен. Не, че не беше, но цялата сутрин Юнги не бе на линия, а това го тревожеше малко или много.
- Джимини, понякога наистина си много умен, но сега си постъпил като пълен кретен. - Джихюн започна да му държи сметка докато развяваше показалецът на лявата си ръка напред назад, конските лекции тепърва започваха - Не можеш да се шегуваш със заплатите на хората и ти много добре го знаеш, живееш сам от 2 години вече.
Брюнета подпря ръце на колената си и опита да събере мислите си. Сега как се очакваше да се извини на Мин? Той едва ли би му простил толкова лесно. От играчка стана плачка..
- Мини, - по-големият стана от мястото си и отиде до братчето си, клекна до нивото му и го хвана за рамене, карайки го да го погледне -обещай ми, когато и двамата се срещнете искам да му се извиниш. Не говоря за едно просто "извинявай", искам да го направиш така, че наистина да се усети, че изпитваш вина.
- Обещавам..
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
