Половин час след пристигането на момчетата на автогарата този небеизвестен Тими още не се бе появил. Единствено Джимин знаеше как изглежда, затова и Юнги стоеше отстрани и изобщо не си правеше труда да помага на приятелят си.
Обстановката си беше малко неприятна, двамата не си обелиха и дума. Единственото, което се чуваше беше тихото фъфлене на Джимин как Тими всеки момент би трябвало да е тук, рейсът му да се появи и най-после да отидат на по един обяд.
Уви не.
- Джимини, моля тее.. Нека тръгваме вече, явно сме го изтървали, най-вероятно скоро няма да дойде.
- Не! - Парк отрече и се обърна към хьонгът си, поглеждайки го с влажните кучешки очички - Не мога да не го изчакам! Извинявай, Юнги, но наистина ..
- Добре, добре, ще изчакаме..
Обратно на молбата си Мин седна на пейката и въздъхна тежко. Дори за момент през ума му мина защо по дяволите прави всичко това, защо просто да не си седи у тях си, ала заместител на всичко застана едно единствено име - Джимин.
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
