Ugly |Yoonmin

•Chapter 8•

"Мениджър хьонг!" извика Джимин, тръгвайки към мъжът, държащ папки с документи "Днес Юнги хьонг няма да идва на работа."

"Моля!?" изкрещя господин Ишинг, давайки ядно папките на една от стилистките, стояща от дясната му страна "Това копеле..Как си го позволява.."

Джимини се почувства страшно виновно относно неидването на хьонга си в студиото. Наистина се опита, надяваше се прекалено много, ала ето го и резултата - провал. Сега наистина трябваше да се самозадоволява, а това променяше целия сценарии, който трябваше да разиграе преди да започне със същинската за повечето фенове част. Що за шибан егоист беше този Мин Юнги?

"Господин мениджър!" извика Джимини, привличайки суровия поглед на Ишинг "Имам идея как мога да запиша видеото!"

"Хлапе, не се бъркай в работите на големите. Отиди и поседи на един от столовете докато измисля някакъв вариант.."

Вече съвсем отрязан Пак послуша шефа си и леко натъжен седна на едно от столчетата в чакалнята. Какво трябваше да прави без татенцето си? Вярно, всичко беше въпрос за игричката, която въртеше на Юнги, за да го дразни, но това нямаше как да пробължи вечно. Наименованието "татенце", лигавото държание, те бяха просто измислица, с която той го дразнеше. Дори и снимката, с която твърдеше, че уж си е потопил главата във тоалетната чиния. Той просто си беше взел душ и реши да се изгъбарка.

А сега Юнги не искаше да дойде на работа.

Дали не беше защото Джимин прекали?

"Не, не. Вероятно е защото наистина му се спи!"

"Мамка му, сега как трябва да се справя сам?"

"Майко, спаси ме.."

Джимини се хвана за лицето и го плесна два, три пъти, след което рязко се изправи от стола и отново влезе в студиото, намирайки как Занг стои и обсъжда сценария с някакви хора. Няма да стане на неговото, Джимини щеше да предложи идеята независимо дали я одобри или не!

"Мениджър хьонг!" извика "Моля Ви, чуйте ме! Мисля, че ще успея да направя епизода както подобава!"

Ишинг се хвана за челото, разтривайки го бавно и леко изнервено. Явно нямаше друг избор освевн да чуе предложението на младото момче.

"Слушам те."

"Какво ще кажете ако примерно се прибирам от работа и легна на леглото да си почина, след което ще си включа телефона и ще разглеждам снимки на гаджето си. От там вече ще започне и самият смисъл на видеото!"

Секундно мълание. По-големият остана с отворена уста, времето го притискаше, затова реши да се остави на тази идея, макар и леко нелепа.

"Донесете играчки и ги приберете в шкафчето до леглото! Започваме да предаваме на живо след три минути!"

Пак се усмихна, след което кротко отиде до вратата на стаята, в която щеше да снима и зае позицията си, правейки се на уморен. Чудно, дали Юнги ще гледа наистина?