- Хьонг, отвратителен си! Мамиш, мамиш! - Джимин метна нарязания на кубчета за салата кашкавал към Юнги, уцелвайки го на различни места - Целия съм в брашно заради теб!
- Само да ти сложим и яйца и на двеста градуса във фурната и ще станеш прекрасен специалитет, хехе.
Макар и под тях да имаше и други живеещи хора, Джимин и Юнги бягаха из цялата кухня, тропаха, викаха и се псуваха дори. По-младия буквално бе окъпан в брашно, че чак изглеждаше сладко, на рамената и главата си имаше рукла и царевица, докато Юнги бе изцапан с течна ванилия, имаше натъпкано зеле в боксерките си, а като завършек - малко брашно по бузките и челото.
- Ела ми тук! - Юнги хвана първото нещо, което видя - кутия с моркови и целина.
- Далеч от мен, къш, чиба, махай се!
Джимини продължаваше да бяга от лапите и зеленчуците, които хьонгът му държеше, ала накрая поради една разлята бутилка с олио той се сгромоляса на земята, падайки по дупе.
Неловкото на нещата бе, че и Юнги направи същата грешка да тича, накрая падайки се озова между краката на Джимин, който почти ведната се изчерви и ушите му придобиха розов отенък.
- Ю-Юнги..
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
