•Chapter 19•

761 169 17
                                    

Wonbby : Юнги отиде до магазина

Wonbby : Аз съм приятелят му Уонхо, приятно ми е :)

PRJiminie : Джимин

PRJiminie : Но, моля те, предай на Юнги извиненията ми

PRJiminie : Не исках да става така

Wonbby : Преди няколко часа говорих с него относно това

Wonbby : И мисля, че трябва да му се извиниш, не през чата, а на живо

Wonbby : Дори и да е преди работа, пак ще е от полза

PRJiminie : Ох и брат ми предложи същото..

PRJiminie : Чувствам се кошмарно

Wonbby : И трябва

Wonbby : Заради това сега Юнги ще стои у нас няколко седмици, докато си получи заплатата по-точно

PRJiminie : Има ли нещо, с което да помогна?

Wonbby : Има, но не бих искал такова нещо от теб, защото е прекарено, макар че заслужаваш урок

PRJiminie : Казвай

PRJiminie : Веднага

Wonbby : Уоу, някой много иска да се отплати

PRJiminie : Ами като аз съм виновен..

Wonbby : Добре, плати му сметките за тока и водата

Wonbby : И сме квит

PRJiminie : Добре, ще го направя

Wonbby : Честно?

PRJiminie : Ами.. Аз съм виновен

PRJiminie :Защото наистина си купих дрехи..и не беше една, но се усетих в последния момент..

PRJiminie : Наистина съжалявам

Wonbby : Не се извинявай на мен, а на Мини

Wonbby : Страшно ти е обиден

PRJiminie : Благодаря ти, че ми каза

Wonbby : И аз ти благодаря, че разбираш от дума

Wonbby : По-късно ще му дам старият ми телефон, предполагам от там вече ще е от истинският си акаунт

PRJiminie : Мерси

Wonbby : ^^

- И ето така, драги ми Юнги, се изнудват хора. - Уонхо остави телефона на дивана и взе пуканките от масата, след което пусна филма наново и остави дечкото приятно изненадан от уменията му за изнудване.

- Хьонг, какво ли не бих правел без теб..

Ugly |YoonminWhere stories live. Discover now