Ugly |Yoonmin

•Chapter 16•

Още от ранна сутрин Юнги излезе от апартаментът си, изнервен, наежен и леко отчаян. Екрана на телефонът му се спука и сега не иска да се включи, зарядното му се скъса малко след като пробва да го омотае от голямата топка, в която се бе превърнал, а на всичкото от горе на входната врата имаше бележда от ВиК заради неплатените за месеца сметки, които също не бяха много ниски.

На чернокоското му трябваше малко по-спокойно местенце, човек, който да го накара да се засмее и отпусне, за да не му мисли толкова на тези шибани проблеми.

В тази роля играеше неговият стар и добър приятел Уонхо.

Момчето беше с бяла коса и леко сини краища от страна на бретона, заразителен смях и топла усмивка, които караха очите му да се затварят, а това го правеше още по-привлекателен. Той бе две години по-голям от приятелят си Юнги, затова и му помагаше с проблемите, защото той все пак е минал през тях или както още се нарича "изял съм 2130 купи с ориз повече от теб".

Уонхо живееше няколко пресечки по-надолу от домът на Мини. Когато чернокоското стигна до къщата, в която живееше приятелят му, той почука и звънна на звънеца. Отвътре се чу едно хлабаво "само седунда!" и малко по-късно Юнги бе посрещнат от Уонхо, който вече едва ли не за стотен път си боядисваше косата.

- Хьонг, този път в какъв цвят ще си? - попита с лек кикот Мини, влизайки в къщата, където бе допълнително посрещнат от двете малки померанчета на приятелят си.

- Обмислях кафяво, но сбърках боята и сега ще се правя на блондин. - момчето се засмя и затвори вратата след себе си.

Момчетата отидоха в банята, за да може белокосото момче да си довърши започнатата работа, а Юнги най-спокойно спусна капака на тоалетната и седна без излишни покани. По погледът си личеше, че нещо го тревожи, а на Уонхо му трябваха точно няколко секунди, за да усети, че приятелят му е с унило настроение.

- Хей, разкажи ми какво стана? Прекалено си унил.

- Ох, братле, де да беше само едно нещо..