- Един час, Джимине, един заебан, шибан час, който прекарахме на проклетата спирка! - Юнги стана от пейката и се развика на по-малкия, който за момент се бе разочаровал и едва не насълзил се.
"Не може, той ми обеща.." беше единственото казано от мочито, готово да заплаче пред малкото останали хора, чакащи и те своят превоз.
- Моля те, нека тръгваме. Ако трябва вечерта ще сме у нас, за да си върнем изгубеното време, окей?
- Съгласен..
Парк се хвана за лицето и издиша тежко, последва едно леко масажиране на слепоочието и едно тихичко, но вероятно последно изхлипване.
Дали Тими не го бе излъгал? Какво се случи с автобуса? Защо плаче, защо му беше толкова гузно?
- Джимини, хайде, нека отидем у нас.
Тихият , но и в същото време леко дрезгав глас на Мин се обади, тялото му се приближи до това на мъника, прегръщайки го лекичко. "Всичко е наред" повтаряше с лек шепот в ухото на вече разплакалият се Джимин "не е нужно да плачеш, тук съм."
- Хьонг.. Може ли да те целуна?
YOU ARE READING
Ugly |Yoonmin
Short Story"Студен, безразличен, пълен непукист, но толкова красив. " мислеше си Джимин, гледайки снимката на човека, с който щеше да си партнира. "Грозен си." отговори Юнги непоклатимо на отсрещното момче. Пред екрана Мин си беше все същия непукист, а Джимин...
