Часът беше два без петнадесет, а Кен не мислеше да бърза. Оправи сивата си коса в перфектно пригладен перчем и облече тъмносини накъсани джинси. За по-нагоре си избра бяла тениска с надпис "playboy" и обу обувките си, тръгвайки към училището на "гаджето" си.
Най-накрая, когато беше пред сградата, осъзна, че е подранил с 5 минути. Това беше добре, защото нямаше никого и можеше спокойно да си чака.
Кен вече се изнервяше, защото бе 14:25, а следа от чернокоското нямаше. По принцип, моделът си беше доста търпелив човек, но щом се свеждаше до чакане, това не важеше. Започваше да се ядосва и то яко...
Ен вървеше бързо по коридора, псувайки тихо учителя по танци. Вярно, че трябваше да си доизпипа солото, ама той можеше и сам да го направи утре. Ма не, оня искаше да го види...
Почти притича през изхода и спря на върха на стълбите, оглеждайки се. Бързо видя Кен, който стоеше до входа на оградата, както и Ха Юна, заради която ставаше всичко това и която седеше от външната страна на оградата на стотина метра по-надолу. Значи вече го наблюдаваха. Ен въздъхна тихо и се насочи с бърза крачка към Кен, имитирайки щастие, че го вижда. Щом го наближи се хвърли на врата му, прошепвайки:
- Наблюдават ни.
-Видях - отвърна тихо другото момче, завъртайки се така, че да прегърне Ен. - После все едно този ден не се е случвал.
- Да не мислиш, че за мен е много приятно - промърмори танцьорът и се отдръпна леко, повишавайки тон. - Любов, извинявай. Тъпият учител по танци ме задържа.
Кен се засмя на глупавото изказване, но се усети и постави ръка на устата си.
- Къде ще ходим?
- Казах ти ти да решиш - изсъска ядосано Ен, а после се усмихна широко, хвана го за ръката, преплитайки пръстите им и го дръпна да тръгват с думите:
- Засега да се разкараме от тук?
Двете момчета вървяха по пътя към парка, все още държейки се за ръце. Изглеждаше доста неловко и то всъщност си беше, но Кен трябваше да се реваншира на момчето.
-Тези колко ще ни следят? - сивокоското попита тихо, навеждайки се към ухото му.
- Две ли станаха? - Ен не се беше обръщал, за да не срещне случайно погледа й.
-Всъщност са три, ама това не е важното...
- Мамка й! Извикала е подкрепление - момчето прехапа долната си устна, обмисляйки нещо.
-Е, колкото повече, толкова по-забавно - засмя се тихо, захапвайки леко ухото му.
Ен го погледна изненадан.
- Мхмм. И повече хора, които ще следят и за най-малката грешка. Почвам да съжалявам, че те накарах - прозвуча извинително, изненадвайки и себе си.
- Та аз съм перфектен в преструвките. Какво още искаш...
- Не трябваше изобщо да те замесвам. Може и да не стане само с днес - Ен започваше да се паникьосва и да повишава тон.
-Шшт - изсъска Кен. - Най-накрая ще те чуят.
- Извинявай - намали децибелите веднага другото момче. Видя, че към спирката в края на алеята, по която вървяхя, наближава автобус и му хрумна откачена идея. Дръпна Кен рязко и хукнаха към превозното средство.
