🎀 Epilogue 3.4 🎀

119 22 22
                                    

Няколко часа по-късно Кен леко се размърда и отвори едва очи.
Погледна другото момче и постави лека целувка на носа му.Ен се раздвижи в ръцете му, но не се събуди.

-Енн..-Прошепна тихо другото момче.

-Мм?

-Бебето ще спинка ли още?

- Зависи - Чернокоското все още не беше отворил очи.А гласът му беше дрезгав от съня.

-Ако искаш да те оставя?-Кен започна да го гали по лицето внимателно.

- Зависи какво планираш?

-Мм..да те ям.

- Значи определено не бива да ме оставяш - Ен отвори очи и срещна тези на Кен.

-Няма.

Ръката на модела беше близо до устните му и танцьорът помръдна леко, и засмука един от пръстите му.

-Хайде да отидем в кухнята? - Сивокоското се усмихна леко.

- Устройва ме.

-Искаш ли да те нося?

-Тежък съм...

-Ен, стига се залъгва. -Кен се изправи набързо и хвана другото момче през кръста ,увивайки ръцете си, и го повдигна от леглото.

- Беб, пусни ме. ВЕДНАГА - натърти Ен.

-Защо?

- Тежък съм. Не искам да се нараниш или да нараниш мен.

-Няма да те нараня ,спокойно. Ако падаш ,ще е върху мен.

- Значи по-зле. Не искам да пострадаш - Чернокоското го целуна дълбоко.

-Шш...-Кен отвърна и внимателно се изправи от леглото заедно с Ен и тръгна към вратата на стаята.

-Беб...моля те...

-Не ми ли вярваш? - попита Кен тъжно, пускайки го на земята.

- Не. Не искам да стане нещо. Все още сме сънени и е възможно да се случи злополука...

-Ясно ..

- Бебе... - Ен обви ръце около врата му и го дръпна по- близо. - Толкова ли абсурдно ти звучи, че съм загрижен за теб?

-Добре съм. Исках малко да се позабавляваме.

-Добре ,но само за малко.

Кен се усмихна леко, хващайки Ен и го повдигна от земята. Излезе от стаята и влезе в кухнята, поставяйки го нежно на плота.

Отиде до хладилника и извади тубичка с шоколад.

-Шоколад?- Очите на Ен светнаха.

Friend Request  ~N & Ken~Donde viven las historias. Descúbrelo ahora